Читаем Сватбата на Беки Б. полностью

Вечерята беше прекрасна. Състоеше се от супа от кресон, агнешко задушено и летен пудинг. Пихме много шампанско и вино, което мама и татко бяха донесли от Франция. После татко почука с вилица по чашата си и изнесе дълга реч за мен и Люк. Каза, че двамата с мама често си били говорили за мъжа, за когото ще се омъжа, и че винаги са били на различни мнения, с изключение на едно нещо — че „трябва да се върти на пръсти около мен“. После погледна към Люк, който стана и като изпълнителен зет направи пирует на пръсти, на което всички се смяха много. Татко каза по-нататък, че много се е привързал към Люк и неговите родители и че нашето било нещо много повече от брак — това било събиране на два рода. После изтъкна, че е сигурен, че аз ще бъда много вярна и лоялна съпруга, която ще подкрепя съпруга си във всичко, след което разказа историята за това как, когато бях на осем годинки, написах писмо до Даунинг Стрийт и предложих баща си за премиер — а след една седмица отново им писах, за да попитам защо не ми отговарят — и всички отново се заляха от смях.

После Люк изнесе реч за това как се запознахме в Лондон, когато аз бях финансов журналист, и как ме бил забелязал още на първата ми пресконференция, когато попитах директора на банка „Барклис“ защо не включват рекламите си в модните списания, както правят при мобилните телефони. А после призна, че е започнал да ми изпраща покани за важни светски събития дори когато нямали нищо общо с моето списание само защото аз винаги съм внасяла живот в иначе скучните финансови събирания.

(Това го чувам за първи път. Но сега вече всичко си идва на мястото! Значи ето защо непрекъснато ме канеха на всякакви странни конференции за авоари и инвестиции и за състоянието на стоманената индустрия.)

Накрая стана Майкъл и се представи с типичния си сериозен, топъл басов глас и говори за Люк. За това колко преуспял е той, но как се нуждае от човек до себе си — човек, който го обича заради него самия и никога няма да го приема прекалено на сериозно. После каза, че за него е чест да се запознае с моите родители, които бяха толкова любезни към двама абсолютни непознати — вече разбирал откъде се е взел този типичен за всички Блумууд блясък на доб-росърдечност и жизнерадост. Освен това изтъкна, че в последно време аз значително съм се променила и съм израснала. Че ме е наблюдавал да се справям с някои действително заплетени ситуации, за които сега не желае да се впуска в подробности, обаче аз наистина е трябвало да се справя с няколко сериозни предизвикателства и незнайно как, но съм успяла да ги преодолея.

При това, без да използвам карта „Виза“ — добави той, след което палатката бе залята от такъв смях, че едва не се спука по шевовете.

А после допълни, че през живота си е бил на много сватби, ала на нито една от тях не е усетил това задоволство и щастие, които чувствал тук. Бил сигурен, че двамата с Люк сме родени един за друг и че той е много привързан и към двама ни, и че ние не сме си давали сметка какви щастливци сме да се имаме. И ако бъдем благословени с деца, те също няма да знаят какъв късмет са извадили.

От речта на Майкъл едва не се разревах, да ви призная честно.

А сега двамата с Люк си седим на тревата. Само ние двамата, далеч от всички останали. Сатенените ми обувки са целите в петна от тревата, а напоените с ягоди пръстчета на Ърни са оставили петна върху горната част на роклята ми. Би трябвало да се смятам за пълна развалина. Обаче съм щастлива.

Мисля, че толкова щастлива никога не съм била през целия си живот.

— Е — отбелязва Люк, отпуска се на лакти и се вторачва в притъмняващото небе над нас, — успяхме!

— Да, успяхме. — Венецът ми започва да се разпада над едното ми око, така че аз го свалям внимателно от главата си и го поставям на тревата. — При това без пострадали.

— Знаеш ли, имам чувството, че последните няколко седмици са ми като някакъв странен сън. Живеех си в някакъв мой, затворен свят, без да си давам сметка какво става в истинския живот. — Поклаща глава и добавя: — Май тогава почти прекрачих границата.

— Почти ли?

— Добре де, наистина прекрачих границата. — Обръща се към мен и аз виждам тъмните му очи, проблясващи от отразената от палатката светлина. — Дължа ти страхотно много неща, Беки!

— Нищо не ми дължиш — отвръщам изненадано. — Вече сме женени. Нали знаеш — всичко е… обща сметка.

Откъм къщата до нас достига някакъв шум! Обръщам се и виждам татко как товари куфарите ни в колата. Всичко е готово за нашето тръгване.

— Аха! — проследява погледа ми Люк. — Нашият прословут меден месец! Позволено ли ми е да знам къде точно отиваме или все още е строга тайна?

Стомахът ми отново се преобръща. Настъпи моментът. Последната точка от моя велик план. Последната черешка на тортата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука