Съществувате ли Вие, мистър Джонс?

ДЖОНС: Не ме прекъсвайте! Казах го в преносен смисъл. Бях се съвсем объркал, започнах да играя на борсата, губех и бях принуден да правя все нови и нови дългове. Освен това, чувствувах се много зле. В левия ми крак през цялото време нещо ужасно ме болеше, в очите ми святкаха искри, преследваха ме все някакви идиотски сънища за машини: шевни, за чорапи, трикотажни. И както бях така отпаднал и едва се държах на краката си, дружеството започна да ме влачи по съдилищата. Името ми започна да се появява по вестниците и, в резултат на злостната клевета, църковната община на методистите — аз съм методист, господин съдия — затвори пред мен вратите на божия храм.

АДВОКАТЪТ: Вие се оплаквате от това? Може би вярвате в задгробния живот?

ДЖОНС: Вярвам. Вас какво вя засяга?

АДВОКАТЪТ: Ето какво: та мистер Хари Джонс сега живее задгробния си живот, а вие сте един обикновен узурпатор!

ДЖОНС: Подбирайте си думите!

СЪДИЯТА: Моля страните да се държат по-спокойно.

ДЖОНС: Уважаеми господин съдия, когато бях в такова тежко положение, дружеството предяви срещу мен иск, но безсъвестните му претенции бяха отхвърлени от щатския съд. Тогава към мен се обърна някакъв подозрителен тип, някой си Гоас, изпратен от председателя Донован. Аз нищо не знаех за това. Този Гоас се представи като електротехник и ми каза, че ако искам да се избавя от болките в крака и искрите в очите, има само едно средство: да разреша напълно да ме гениакизират. В състоянието, в което се намирах тогава (за автомобилни надбягвания не можех и да мисля), нима имах друг избор? Уважаеми господин съдия, аз се съгласих и на другия ден Гоас ме заведе в монтажния цех на „Кибернетикс“…

СЪДИЯТА: Значи, ви извадиха…

ДЖОНС: Да, разбира се.

СЪДИЯТА: И вместо това ви поставиха…

ДЖОНС: Да, естествено. Само че тогава аз не разбирах, защо те така охотно направиха това, и то на много изгодни условия, на дългосрочно изплащане. Сега всичко ми е ясно! Те са искали, уважаеми господин съдия, да ме лишат от моето собствено полукълбо! Нали преди това съдът отхвърли иска им на основание, че нещастното късче от моята стара глава не би могло самостоятелно да съществува, ако му отнемеха всичко останало! Ето защо те решили да се възползват от моята наивност, от отслабената ми вследствие на автомобилните катастрофи воля и изпратили при мен този Гоас, за да се съглася да извадят остатъка от моя мозък и така аз се хванах в хитро поставените им мрежи! За щастие, плановете им се оказаха плитко скроени! Нека уважаемият съд прецени, колко струват доводите им. Те казват, че имат право върху моята личност. На какво основание? Да предположим, че някой купува на кредит хранителни продукти: брашно, захар, месо и тъй нататък, а след известно време бакалинът се обърне към съда с искане да му се признае собствеността върху самия длъжник, тъй като, според медицината, в процеса на обмяната на веществата органите на човешкото тяло постоянно се подменят с нови клетки, образувани от хранителните вещества, и след няколко месеца целият длъжник, всичките му клетки от главата до краката вече ще са изградени от мазнините, белтъците, яйцата, въглеводородите, които му е продал на кредит бакалинът. И аз ви питам, кой съд в света би удовлетворил искането на този бакалин? Нима живеем в Средните векове, когато Шейлок е поискал фунт месо от своя длъжник? А в дадения случай нещата стоят точно така! Аз съм автомобилният състезател Хари Джонс, а не някаква си машина.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДРУЖЕСТВОТО ДОНОВАН: Лъжа! Вие сте машина!

ДЖОНС: Така ли? Тогава срещу кого водите делото? На чий адрес беше изпратена призовката? На някаква машина или на мое, на мистер Джонс? Господин съдия, може би вие ще внесете яснота в този въпрос?

СЪДИЯТА: Хм… но… Призовката е адресирана до мистер Хари Джонс, Ню Йорк, четиридесет и четвърто авеню.

ДЖОНС: Чувате ли, мистер Донован? Господин съдия, разрешете ми да задам още един въпрос във връзка с делото: предвиждат ли законите на Съединените щати възможност да се завежда дело срещу машина? Например, може ли тя да бъде призована в съд и да й се предявяват някакви обвинения.

СЪДИЯТА: Но… е… не… Такова нещо законът не предвижда.

ДЖОНС: Тогава делото е съвсем ясно. Или аз съм машина и не може и дума да става за съдебен процес, тъй като машина не може да бъде страна в съдебен процес, или съм личност, а не машина, но тогава какви права може да има върху мен някаква си там фирма? Може би според тях аз трябва да им стана роб? Мистер Донован, изглежда, иска да стане робовладелец?

ДОНОВАН: Хитро скроено… Да… проявява се нашият „Гениак“… Няма какво да се каже!