Слейд

Изведнъж вратата на стаята се отвори с трясък и поне шестима души нахлуха вътре. Мъжът върху нея извърна глава, за да ги погледне. Силно, страховито ръмжене излезе от гърлото му.

— Упойте го! — извика Триша, умът й работеше отново.

Охраната се хвърли към него. 215 изрева от ярост, завъртя се, за да ги посрещне. Ръцете му я пуснаха, той опита да надигне тялото си, за да отхвърли пазачите, които го хванаха. Триша се изплаши, че пациентът може да се нарани и обви ръце и крака около него, за да им помогне. Мъжът се замята, пенисът му се триеше в нея по-силно и й припомни колко възбудена беше. Видя как двама от дежурния персонал забиват спринцовки в гърба му, докато се опитваха да го държат неподвижен.

Заплашителни звуци излизаха от гърлото на 215, но най-накрая спря да се бори. Тялото му се отпусна, а тежестта му я притисна към матрака, докато тя почти спря да диша. Успя да се измъкне изпод него едва тогава, когато двама дежурни — един охранител и две сестри — повдигнаха мъжа достатъчно.

Задъхана и потна, се изправи на нестабилните си крака. Пациентът бе упоен и проснат на леглото по корем. Трепереща, погледна към него. Бе дълбоко обезпокоена от случилото се. Ако медицинският персонал не се бе появил навреме, в този момент може би щяха да правят секс.

Подскочи, когато някой я докосна по ръката. Доктор Хързал Морис стисна рамото й загрижено.

— Добре ли си? Нарани ли те?

Триша прочисти гърло.

— Добре съм — излъга тя.

Глава 1

Една година по-късно

Триша седеше на бюрото си и си спомняше за 215. Образът на мъжа с невероятните сини очи все още я преследваше, не можеше да забрави как я бе приковал под себе си на болничното легло и почти… я бе прелъстил. Знаеше, че никога няма да го забрави, но той не я помнеше. И това наистина я дразнеше.

Беше чула, че Новите видове, оцелели и спасени от изпитателните лаборатории на фармацевтичната компания, са си избрали имена, вместо цифрите, с които ги бе номерирала Мерикъл Индъстрис.

215 си бе харесал името Слейд.

Прилягаше му. Мъжът, комбинация между човек и куче, беше едър, с широки гърди, дълга буйна коса и излъчваше аура на опасност. Всеки път, когато на лицето му светнеше усмивка, под устните му се показваха остри, необичайно дълги зъби, които му придаваха вид на хищник — изглеждаше така, сякаш заплашва някого. Освен това беше най-сексапилният мъж, когото бе срещала, и спомените за онова болнично легло винаги я караха да тръпне от възбуда.

На Новите видове, оцелели от опитите в лабораториите, бе предоставена територия, която бяха нарекли Хоумленд. Светът не приветстваше напълно тяхното съществуване и те трябваше да живеят във висока степен на сигурност за защита срещу враждебно настроените групировки, които ги считаха за отвратителни същества.

Религиозните фанатици ги наричаха „грях“, „чудовища“ и „обида към Бога“, защото бяха създадени в епруветка от учените. Използваха догматични извинения за омразата си и назоваваха Новите видове двукраки животни, незаслужаващи човешки права, които не са нищо повече от обучени домашни любимци, имитиращи хората. Това беше нелепо. Триша се дразнеше, когато слушаше по новините тирадите на тези луди идиоти. Новите видове бяха жертва, а не бич за човечеството и определено не бяха злото изчадие на Сатаната. Нито пък бяха домашни любимци, способни да произнасят думи.

Преди два месеца беше научила, че в Хоумленд ще отварят медицински център. Незабавно бе изпратила документите си, с надеждата да бъде класирана като един от лекарите, които планираха да наемат. Никога нямаше да забрави собствената си изненада, когато два дни по-късно й се обадиха. Бе избрана пред останалите кандидати.

Всички в медицинската общност бяха очаровани от Новите видове. Общата цифра на оцелелите бе неизвестна, Мерикъл Индъстрис — водеща компания за научни изследвания в областта на медикаментите — ги бе използвала като живи обекти за експериментални тестове. Гените им бяха комбинация от човешка и животинска ДНК. Носеха се слухове, че са били създадени за борба с болестите, пренасяни от животните върху хората, и за създаване на ваксини и лекарства срещу заболяванията при човешките същества, тъй като животните имаха силна естествена имунна система. По-късно бе заявено, че компанията е основала нови клонове, занимаващи се с медикаменти, подобряващи физическите данни на хората, за да ги направят по-силни, с по-голяма мускулна маса и по-добра кондиция, само от приема на хапчетата, които създаваха.

Беше изумена, че имаше лекари и учени готови да продадат душата си за пари, но явно много бяха постъпили немислимо, щом съществуваха мъже и жени, принуждавани да бъдат живи експерименти. Фактът, че някой бе измислил начин за успешно съчетаване на човешка с животинска ДНК и бе сътворил нов живот, преобърна медицинския свят с главата надолу. Живото доказателство за това бяха Новите видове.