Щамът Андромеда

Хол почти не го чу. Той броеше вдишванията — тридесет и пет в минута. Дишането беше дълбоко и хубаво. Това щеше да го поддържа известно време, но наистина рано или късно той щеше да се изтощи. Дишането беше трудна работа — можеше да загуби съзнание.

Хол огледа лабораторията. Изведнъж забеляза плъха. Черният норвежки плъх стоеше тихичко в клетката си в ъгъла и наблюдаваше Бъртън.

Хол замръзна на мястото си.

— Този плъх…

Той дишаше бавно и леко. Стоун също го забеляза:

— Какво, по дяволите, става…

В този момент лампите замигаха и компютърът светна.

АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛЯ

В-112-6886

— Господи — възкликна Стоун.

— Къде е това уплътнение?

— На една от обвивките — свързана е с всички лаборатории. Главното херме…

Екранът пак светна.

АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ:

А-009-54-78

В-430-0030

Н-906-6656

Те четяха надписите с удивление.

— Нещо става — каза Стоун. — Нещо много лошо.

— Не разбирам…

Хол възкликна:

— Детето, разбира се, детето.

— Детето?

— И тоя проклет самолет. Всичко съвпада

— За какво говорите? — ядоса се Стоун.

— Детето е нормално — отговори Хол, — значи то може да плаче и да разруши алкалнокиселинния си баланс. Добре. Това е попречило на щама „Андромеда“ да проникне в кръвта му и да го убие.

— Да, да — отговори Стоун нетърпеливо. — Вече ми казахте това.

— А КОГАТО СПРЕ ДА ПЛАЧЕ?

Стоун го погледна втренчено. Нищо не каза.

— Искам да кажа — поясни Хол, — че рано или късно бебето щеше да спре да плаче. Значи алкално-киселинният му баланс щеше да се възстанови и то пак щеше да бъде уязвимо за заразата.

— Да.

— И въпреки това, то не е умряло.

— Може би някакъв бърз начин за изработване на имунитет.

— Не е възможно. Има само две обяснения. Когато детето спре да плаче или организмът вече не е там, издухал го е вятърът, или организмът…

— Да, разбира се, той се променя, мутира — сети се Стоун.

— Изменил се е в безвредна форма. И може би още се променя. Сега изглежда не е опасен за хората, само яде гумата на изолацията.

— Ах, да, самолета…

Хол кимна.

— Никой от войниците на земята не е пострадал, но във въздуха пилотът е видял със собствените си очи как пластмасата на самолета му се топи.

— Значи сега Бъртън е изложен на съвсем друг, безвреден организъм. Затова и плъхът е жив.

— Затова и Бъртън е жив — допълни Хол. — Не е необходимо да диша бързо. Той е жив защото щамът „Андромеда“ се е променил.

— Той може да се промени отново — предположи Стоун. — А ако повечето мутации стават едновременно с размножаването и нарастването на организма…

Изведнъж завиха сирените и червената светлина на компютъра светна.

СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ НУЛА. ПЕТИ ЕТАЖ ЗАРАЗЕН И ИЗОЛИРАН.

Стоун се обърна към Хол:

— Бързо. Излизайте. Тук няма подстанция. Тя е в другия сектор.

За момент Хол гледаше с недоумение и си седеше на стола. Изведнъж разбра, втурна се към вратата, за да изтича коридора. В същия момент чу как нещо изсвистя и тежка стоманена врата му препречи пътя.

Стоун изруга:

— Хванахме се. Ако бомбата избухне, ще разпръсне микроорганизмите по цялата земя. Ще се получат хиляди мутации, всяка ще убива по свой начин. Никога няма да можем да се избавим.

Монотонният механичен глас повтаряше по високоговорителя:

ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ОБЯВЕНА Е ТРЕВОГА. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН.

За миг настъпи тишина, после се чу прещракване — сменяше се записът. Мис Гладис Стивънс от град Омаха, щата Небраска, съобщи тихо:

ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО АТОМНИЯ ВЗРИВ.

XXIX. ТРИ МИНУТИ

Сирената отново зави тревожно. Голямата стрелка на всички часовници се премести на дванадесет, а малката започна да отчита времето. Стоп-часовниците светеха червено, а една зелена линия на циферблата показваше минутата на взрива.

Механичният глас повтори спокойно:

ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО ВЗРИВА.

— Автомат — поясни Стоун. — Етажът е заразен и системата се задвижва. Не трябва да допуснем това.

Хол държеше в ръка ключа.

— Няма ли някакъв начин да се доберем до подстанцията?

— На този етаж не може. Всички сектори са изолирани един от друг.

— Но нали и на другите етажи има подстанции?

— Да…

— Как мога да стигна до тях?

— Никак. Всички пътища са отрязани.

— А централното ядро?

Централното ядро бе свързано с всички етажи.

Стоун сви рамене:

— Предохранителните системи…