Проблемът за благоприятната хранителна среда беше предмет на особено безпокойство за групата „Уайлдфайър“. В обикновени условия, както е известно, съществуват много фактори, които задържат и балансират неконтролирания бърз растеж на бактериите.
А иначе математическата картина на неконтролирания растеж е застрашителна. Например една-единствена клетка на бактерия E.coli при „идеални условия“ се дели всеки двадесет минути. Като че ли в това няма нищо особено, но ако се замислите… Бактерията се размножава в геометрична прогресия, от една се образуват две, после четири, осем и така нататък. И излиза, че за един ден една клетка от E.coli може да се превърне в свръхколония голяма и тежка, колкото цялата планета.
Това, разбира се, никога не може да се случи по простата причина, че не съществуват такива „идеални условия“. Храната се свършва. Кислородът се изчерпва. Условията в самата колония се променят и това спира растежа.
Ако даден организъм обаче наистина има способността да превръща направо материята в енергия и му бъдат осигурени огромни количества такава енергия, каквато се получава при атомния взрив.
— Ще предам препоръката ви на Президента — каза Робъртсън. — Ще му стане приятно, като разбере, че е бил прав за отменянето на заповед 7–12.
— Предай му и моите поздравления за научната му интуиция — каза Стоун.
Робъртсън се почеса по главата:
— Знаеш ли, получих още данни за катастрофата на „Фантома“. Станала е в района западно от Пидмонт, на височина шест хиляди и деветстотин метра. Комисията е успяла да намери останки от разрушената пластмаса, за която споменава пилотът. Причината е деполимеризация.
— Какво мисли за това комисията?
— Не знаят какво да мислят — призна Робъртсън. — И още нещо. Намерили са и парченца от кости, по всяка вероятност човешки, евентуално раменна и бедрена, но съвсем чисти, просто като полирани.
— Месото е изгоряло, така ли?
— Не изглежда точно така — отговори Робъртсън.
Стоун се намръщи и погледна Ливит.
— А как?
— Нали ви казах, чиста, излъскана кост — повтори Робъртсън. — И на тях им се видя много странно. И друго. Проверихме частите, които ограждат Пидмонт — сто и дванадесети полк е там, разположен в радиус сто и петдесет километра около населеното място. На осемдесет километра в дълбочина също има патрули. Западно от Пидмонт има около сто души. От тях нито един не е умрял.
— Нито един? Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Имало ли е хора в района, когато „Фантом“-ът е прелетял над него?
— Да. Дванадесет души. Те всъщност съобщиха за самолета в базата.
— Изглежда, че катастрофата е просто някакво съвпадение — забеляза Ливит.
Стоун кимна към Робъртсън.
— Склонен съм да се съглася с Питър. След като на земята няма жертви…
— Може би организмите са само в горния слой на атмосферата?
— Възможно е. Но засега знаем само как този организъм убива и нищо повече. Чрез съсирване, никакви там разпадания, полиране на кости и други щуротии. Чрез съсирване.
— Добре де — съгласи се Робъртсън. — Да оставим самолета на мира.
И тук разговорът прекъсна.
— Да проверим сега биологичната активност на културите — нареди Стоун.
— Да направим ли пак опит с плъхове?
Стоун кимна:
— Но първо вижте дали щамът е все още толкова заразен.
Ливит се съгласи. Трябваше да са сигурни, че организмът не е мутирал, не се е изменил в нещо, което има съвсем различно действие.
Вече се приготвяха да почват опитите, когато мониторът за връзка с петия етаж зазвъня. Чу се:
— Доктор Ливит, доктор Ливит.
Ливит се обади. На екрана се появи приятно лице на млад мъж с бяла престилка.
— Да.
— Получихме електроенцефалограмата от компютърния център. Сигурен съм, че има някаква грешка, но…
Той се запъна.
— Е — нетърпеливо попита Ливит, — какво има?
— Вашата електроенцефалограма, сър, е отнесена към четвърта група, тя е атипична, но вероятно е благоприятна. Бихме искали да повторим записа.
— Трябва да е някаква грешка — каза Стоун.
— Сигурно — потвърди Ливит.
— Несъмнено, сър, но ние искаме да бъде сигурни.
— Сега съм много зает — отвърна Ливит.
Стоун се намеси, като се обърна направо към лаборанта.
— Доктор Ливит ще направи втора електроенцефалограма веднага, щом се освободи.
— Добре, сър.
Когато екранът загасна, Стоун каза:
— Има моменти, когато тези задължителни процедури могат да те изкарат от нерви.
— Да — съгласи се Ливит.
Тъкмо щяха да се заловят отново за биологичните изследвания на различните хранителни среди, когато компютърът съобщи, че предварителните резултати от рентгенокристалографията са готови. Стоун и Ливит отидоха да ги видят и отложиха изследването на хранителните среди. Жалко. Ако бяха останали, щяха да забележат, че в разсъжденията си са се отклонили доста и вече са тръгнали по грешен път.
XXV. УИЛИС
Рентгенокристалографският анализ показа, че организмът „Андромеда“ не се състои от по-малко съставни части, както нормалната клетка — нито ядро, нито митохондрии, нито рибозоми. Едно-единствено вещество изграждаше и стените, и вътрешността. На снимката бе отразен характерен процес на прецесия — разсейване на рентгенови лъчи.
Като разгледа резултатите, Стоун каза: