Речният бог

Танус скочи на крака и започна да се разхожда неспокойно като леопард. Говореше си нещо, клатеше глава и размахваше гневно юмруци, сякаш се опитваше да сплаши въображаем противник. Най-накрая се спря пред мен.

— Не съм готов да стана предател, но с мъка на сърцето ще трябва да приема ролята на страхливеца. Ако Лострис се съгласи да ме придружи, но само ако тя се съгласи, ще избягаме. Ще я отведа далеч от земята, която и двамата толкова обичаме.

— Къде ще отидете?

— Лострис никога не би се разделила с великата река. Тя е не само живот за нея, но и нейна богиня. Ще останем при Хапи, реката. Затова пред нас стои една-единствена възможност — той вдигна високо дясната си ръка, за да я огрее лунната светлина, и посочи на юг. — Ще поемем срещу течението на Нил към недрата на Африка. Ще стигнем страната Куш, дори по-далеч. Ще прекосим речните прагове и ще се скрием сред пустошта, в която никога не е стъпвал кракът на цивилизования човек. И с помощта на боговете ще се опитаме да изградим една нова, наша си Та-Мери.

— Кого смяташ да вземеш със себе си?

— Кратас естествено, както и всеки друг, който е решен да се впусне в подобно приключение. Ще говоря с хората си още тази нощ и ще ги оставя да избират. Пет галери ще са ми предостатъчни, ако набера необходимия екипаж за тях. Трябва да сме готови да отплаваме преди зазоряване. Ще изведеш ли вместо мен Лострис от некропола?

— Ами аз? — тихичко попитах. — Ще ме вземеш ли и мен със себе си?

— Теб ли? — засмя се той. След като вече беше взел решение, веселото му настроение се беше възвърнало. — А ти готов ли си наистина да изоставиш китната си градинка и прашните си свитъци? Няма ли да ти се прииска да напишеш още някоя пиеса или да построиш още някой храм? Пътят ще е труден, а животът — тежък. Наистина ли желаеш да дойдеш с нас, Таита?

— Никога не бих те оставил сам с господарката си. Ако не те наглеждам, кой знае в какви опасности ще я въвлечеш.

— Тръгвай с нас тогава! — подкани ме той, потупвайки ме по гърба. — Никога не съм се и съмнявал, че ще ни придружиш. Пък и Лострис никъде няма да тръгне без теб. Но стига приказки! Имаме работа да вършим. Първо, ще уведомим Кратас и останалите какво възнамеряваме да правим и ще ги оставим всеки да реши за себе си. После ти ще отидеш до некропола и ще доведеш Лострис, а в това време аз ще подготвя пътуването. За всеки случай ще пратя дузина от най-добрите си войници да те придружат, но трябва да побързаме. Скоро ще пропеят втори петли.

В онзи миг бях просто един наивен романтик. Бях въодушевен не по-малко от приятеля си и двамата се забързахме към лагера. Толкова бях обсебен от мисълта за предстоящото приключение, че изобщо не ме беше грижа за опасностите, които може би ни дебнеха в нощта. Добре, че беше Танус да забележи непознатите, които се прокрадваха в мрака пред нас, и да ме сграбчи за ръката, преди да съм налетял на тях. Двамата бързо се скрихме зад един повален дънер и той ми прошепна:

— Въоръжен отряд.

Едва тогава забелязах отблясъка на луната по металните остриета на копията. Мъжете бяха доста на брой — поне тридесет-четиридесет.

— Разбойници навярно или някоя разузнавателна дружина от Долното царство — изсумтя моят приятел и дори аз започнах да се тревожа, като гледах как хората пред нас крадешком се промъкват към лагера. Не използваха пътеката покрай канала, ами вървяха направо през полето, явно с намерение да обградят от всички страни отряда на Танус.

— Оттук! — посочи той и ме повлече напред. Набитото му око веднага беше забелязало някакво малко деренце, което вървеше успоредно на канала и водеше към реката. Двамата скочихме в него и като използвахме прикритието му, скоро се озовахме в лагера. Танус се показа от долчинката и с мощен вик вдигна от сън целия лагер.

— На оръжие! При мен, Сини! Стройте се в редица!

Зовът му беше подет от стотниците и десетниците, всеки от които разбуждаше своите хора и ги извеждаше от палатките. Само за миг целият лагер се раздвижи. Мъжете, които спяха около огньовете, наскачаха и грабнаха оръжията си, струпани наблизо. Онези пък от палатките излетяха навън, готови за бой, сякаш цяла нощ са чакали заповедите на Танус. С меч в ръка всеки бързаше към мястото си в бойния строй, а начело на всички беше Кратас.

Макар да знаех много добре, колко подготвени са войниците му, пак не можех да не се възхитя на бързината, с която те посрещнаха незнайния нападател. Още не си бях поел дъх след тичането, а те вече бяха построили редиците си и сочеха с копията си към мрака. Тайнствената дружина, която се промъкваше в тъмното, навярно е била не по-малко изненадана от мен при този светкавичен отговор на Танусовата дружина. Не беше трудно да се различат човешките силуети и блясъкът на оръжията на лунната светлина, но до атака така и не се стигна.