Читаем Речният бог полностью

Всъщност имаше друг тунел, водещ надясно от главния вход. Отворът му бе прикрит като хранилище за погребално съкровище. Ковчегът трябваше да бъде обърнат, за да може да влезе в този втори коридор. От там се влизаше в лабиринта от фалшиви проходи и погребални зали, всеки от тях по-объркан и лъкатушещ от предишния.

Имаше четири погребални камери, но три щяха да останат завинаги празни. Съществуваха три тайни врати и две вертикални шахти. Ковчегът трябваше да бъде издигнат нагоре по една от тях, а сетне спуснат по другата.

Изминаха петнадесет дни, докато ковчегът бъде пренесен през лабиринта и накрая положен във вечното му жилище. Покривът и стените на тази гробница бяха изрисувани с цялото майсторство, с което боговете ме бяха дарили. Нямаше място, което да не блести от цветове и движение. От централната зала се откриваха проходите за петте хранилища. В тях бе поставено съкровището, което фараон Мамос бе натрупал през живота си и което едва не разори Египет. Бях спорил с господарката по този въпрос; вместо да бъде погребано в земята, това съкровище можеше да бъде използвано за заплати на армията и за бъдещата битка с хиксосите.

— Съкровището принадлежи на фараона — бе отвърнала тя. — Ние натрупахме друго богатство от злато, роби и слонова кост тук в Куш. Нека божественият Мамос си запази неговото — дала съм клетва за това.

Така на петнадесетия ден златният ковчег бе положен в каменния саркофаг, който бе изсечен от местен камък. Със система от въжета и лостове тежкият капак бе повдигнат и сетне поставен отново на мястото си.

Семейството на фараона, жреците и благородниците влязоха в гробницата да извършат последните ритуали.

Господарката и принцът застанаха при главата на саркофага, а жреците пееха монотонно своите заклинания и тълкувания на „Книга на мъртвите“. Черният пушек от лампите и тълпите в ограниченото пространство скоро направиха въздуха невъзможен за дишане.

На мъждивата жълтеникава светлина видях господарката да пребледнява и на челото й избиха капки пот. Проправих си път до нея и я подхванах точно когато се олюля и припадна. Успях да я хвана, преди да си удари главата в каменния ръб на саркофага.

Изнесохме я навън на носилка. На свежия планински въздух тя се съвзе бързо, но я накарах да лежи през целия ден.

Тази нощ, докато приготвях отварата й от билки, тя лежеше тихо и замислена. След като я изпи прошепна:

— Преживях нещо невероятно. Докато стоях в гробницата на фараона, изведнъж почувствах Танус близо до себе си. Усетих да докосва лицето ми, а гласът му да шепне в ухото ми. Точно тогава припаднах.

— Той винаги ще бъде близо до теб — казах й аз.

— Убедена съм — просто отвърна тя. Сега разбирам, че състоянието й започна да се влошава от деня, в който положихме Танус в гроба му. Бе загубила радостта от живота и желанието да живее.

Върнах се в царската гробница на следващия ден със зидарите и група роби, които да зазидат шахтите и входа и да подготвят съоръженията, които щяха да охраняват погребалната зала.

Докато се оттегляхме през проходите на лабиринта, блокирахме тайните врати с изкусно замазани камъни и мазилка и нарисувахме стенописи по тях. Зазидахме входовете на вертикалните шахти, така че те се сляха с гладкия под и таван.

Имаше клопки от падащи камъни, които се задействаха, когато някой стъпи на определена плоча. Напълних вертикалните шахти с дървени греди. Когато се разложат през вековете и плесента ги разяде, те щяха да изпускат пагубни изпарения, които биха задушили всеки нарушител, успял да си проправи път през тайните врати.

Но преди да извършим всичко това, отидох в истинската погребална зала да се сбогувам с Танус. Носех със себе си голям вързоп, увит в ленено платно. Когато застанах за последен път до царския саркофаг, накарах работниците да излязат. Щях да напусна гробницата последен и след мен входът щеше да бъде зазидан.

Когато останах сам, развързах вързопа. От него извадих дългия лък Ланата. Танус го бе нарекъл на името на господарката, а аз го бях направил за него. Това бе последният ми дар за него. Сложих го върху запечатания каменен капак на саркофага.

Във вързопа ми имаше още нещо. Дървена фигурка ушабти, която бях издялал. Положих я в долната част на саркофага. Докато я правех, бях сложил три медни огледала, така че да се виждам добре от всеки ъгъл. Куклата представляваше миниатюрен Таита.

До основата й бях написал думите: „Името ми е Таита. Лекар и поет. Архитект и философ. Твой приятел. Аз ще отговарям за теб.“ Когато напуснах гробницата, спрях на входа и погледнах назад за последен път.

— Сбогом, стари приятелю! — казах аз. — Щастлив съм, че те срещнах. Чакай ни от другата страна.

Завършването на царската гробница ми отне много месеци. Докато се оттегляхме по лабиринта, лично проверявах всяко тайно съоръжение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Неудержимый. Книга XXII
Неудержимый. Книга XXII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези