Речният бог

Веднага се върнахме при корабите и след като разбутахме тълпата, която махаше с палмови листа, видяхме малък керван от изтощени коне и очукани коли, а до тях стояха мъже с обрулени от слънцето лица.

— Проклета да е картата ти, Таита — извика господарят Акер от първата кола. — Не зная кой от вас е по-голям лъжец. Разстоянието се оказа двойно по-голямо, отколкото ни казахте.

— Наистина ли стигна северната страна на речния завой? — извиках развълнувано, проправяйки си път през тълпата.

— Натам и обратно — изсмя се той доволно. — Лагерувахме при втория праг и ядохме пряспа риба от Нил. Пътят към Тива е отворен.

Господарката ми нареди да се отпразнува тържествено завръщането, а господарят Акер бе героят на деня. В разгара на празника царица Лострис положи златната огърлица за заслуги на раменете му и го издигна в ранг Най-добър от десет хиляди. Повръщаше ми се, като го гледах как се перчи. Сякаш това не задоволи господарката, та трябваше да му даде командването на Четвърта дивизия и му даде документ за притежание на хиляда декара първокачествена земя на брега на Нил, когато се завърнем в Тива.

Струваше ми се прекалено, особено подаръка на толкова много земя, която щеше да се откъсне от имението на господарката. Тя, изглежда, бе забравила, че Акер за малко не вдигна бунт. Всъщност аз бях този, който предложи и планира пътешествието. При тези обстоятелства, струва ми се, че още един златен синджир за бедния роб Таита не беше неуместен.

Както и да е, трябваше да приветствам решенията на господарката. Тя преобрази господаря Акер, потенциален неин враг, в ревностен и лоялен привърженик, който многократно доказа верността си в бъдеще. Тя имаше добър подход с мъжете и умееше да ги спечели на своя страна.

Укротяването на господаря Акер и откриването на пътя през завоя на реката осигуряваше завръщането ни. Така щяхме да преминем четвъртия праг с висок дух и смели сърца.

Не бе изминал и месец и разбрахме, че богинята е изпълнила обещанието си и късметът е на наша страна.

Пустинята остана зад нас, а реката направи още един завой на юг и течението ни носеше към непознати земи.

За пръв път бяхме свидетели на чудото на дъжда. Аз знаех какво е дъждът, тъй като, когато бях в Долното царство, бе валяло, но другите не бяха виждали от небето да пада вода. Тя се стичаше по обърнатите ни нагоре лица, а в небето проблясваха светкавици.

Тези изобилни и редовни дъждове променяха пейзажа. Докъдето ни стигаше погледът, по двата бряга на Нил се простираше безкрайна зелена равнина. В нея колесници можеха да препускат на воля, без ограниченията на каменисти хълмове и дюни, а и конете пасяха там на воля.

Това не бе единственият дар на богинята. Там растяха дървета. В тясната долина, която сега бе наш дом, може би някога бе имало гора. Но дърветата бяха изчезнали дълго преди тук да дойдат хора с брадви. За нас дървото бе скъпоценен материал. То се доставяше с кораби или с кервани от далечни страни.

Накъдето и да погледнехме сега, виждахме дървета. Не растяха в гъсти гори като по островите, а в малки горички с поляни между тях. Дървеният материал бе толкова много, че от него можеха да се построят флотилиите на всички страни по света. Нещо повече, градовете на тези народи можеха да бъдат издигнати отново от дърво и всяка къща да бъде напълно обзаведена с него, след което тук щеше да останат достатъчно дървета за огрев за векове наред. Ние винаги бяхме приготвяли храната си на тухли, направени от изпражненията на животните ни, и сега гледахме като омагьосани.

Това не бе единственото богатство, което открихме при навлизането си в легендарната страна Куш.

Когато ги забелязах, помислих, че са паметници от сив гранит. Стояха в една акациева горичка. И докато озадачено се взирахме, огромните камъни започнаха да се движат.

— Слонове!

Никога не бях ги виждал, но не можеше да е нещо друго. Викът ми бе подет от хората около мен.

— Слонове! Слонова кост!

Богатство, за което дори фараонът не би посмял да мечтае. Накъдето и да се обърнехме, виждахме многобройни стада от тях.

— Хиляди са. — Ловджийската страст на Танус започваше да се разпалва. — Само ги погледни, Таита.

Равнините бяха пълни с животни, не само със слонове. Наоколо имаше газели и антилопи, също и животни, които преди не бяхме виждали. Щяхме да ги опознаем добре и да намерим имена за многочислените им видове.

Ориксите се смесваха със стада водни биволи, чиито рога се извиваха като лъка, който бях направил за Танус. Жирафи с дълги шии стигаха до горните клони на акацията. Биволи се търкаляха в калта на брега на реката. Бяха огромни мудни животни, черни като брадата на Сет и също толкова грозни. Скоро щяхме да изпитаме злобния им характер зад меланхоличния поглед и опасните им черни рога.

— Извади колесниците! — нетърпеливо изрева Танус. — Впрегни конете! Ловът започва.

Ако знаех какви опасности ни очакват, никога не бих позволил на принц Мемнон да се качи на платформата зад мен, когато за пръв път тръгнахме на лов за слонове. Те ни се струваха толкова хрисими и лениви животни. Навярно щяха да са лесна плячка.