Речният бог

Накрая заповядах на моряците да донесат изстудената саламура в делвите. Танус ми помогна да свием фараона в позата на зародиш и го поставихме в голямото гърне за маслини. Уверих се, че е потопен изцяло в саламурата. Поставихме вътрешностите му във винени делви. Запечатахме ги със смола и парафин и ги поставихме в помещението под палубата, в което той бе складирал съкровището си. Смятам, че фараонът трябва да е бил доволен да почива така, заобиколен от злато и сребро.

Постарах се да помогна на господарката ми да изпълни достойно клетвата си. В Тива щях да предам тялото на фараона в ръцете на балсаматорите, ако хиксосите не ни изпревареха и ако градът и жителите му продължаваха да съществуват, когато пристигнем там.

Когато стигнахме обградения с крепостни стени град Асиут, стана ясно, че хиксосите са оставили само една малка военна част за обсадата му и са продължили на юг с основната си армия. Въпреки че отрядът се състоеше от стотина колесници, беше прекалено силен за нашата малка армия.

Главната цел на Танус бе да спаси Ремрем и петхилядната армия зад стените и после да продължи по реката, за да се присъедини към господаря Нембет и неговата тридесетхилядна армия. Хвърлил котва по средата на реката и защитен от атаките на смъртоносните колесници, той имаше възможност да сигнализира за намеренията си на Ремрем, който бе на градските стени.

Преди години бях помогнал на Танус да направи система от сигнали с използване на две оцветени флагчета, с които можеше да изпрати съобщение до всеки, който го вижда — през цяла долина, от връх до връх или от градските стени до равнината и реката. Със знаменцата той можеше да предупреди Ремрем да се подготви за тази нощ. Сетне, под прикритието на мрака, двадесет от галерите стигнаха до брега под градските стени. В същия момент Ремрем отвори страничните врати и хората му си пробиха път през предните постове на хиксосите. Преди врагът да успее да впрегне конете си, той и неговите воини се бяха качили на галерите.

Танус незабавно сигнализира на останалата част от флотилията да вдигне котва. Оставихме Асиут да бъде ограбен и опожарен и загребахме нагоре по течението. През останалата част от нощта, когато и да погледнехме назад от кораба, виждахме пламъците от града, осветяващи северния хоризонт.

— Дано тези нещастници ми простят — промърмори Танус. — Нямах друг избор, освен да ги пожертвам. Моят дълг е на юг, в Тива.

Той бе воин и направи трудния избор, без да трепне, но човекът в него скърбеше горчиво за това. Възхищавах му се толкова, колкото го обичах.

Ремрем ни каза, че сигналните фрегати преминали покрай Асиут предишния ден и че в този момент съобщението, което бях написал, сигурно е в ръцете на Нембет.

Ремрем разполагаше и с информация за хиксосите и бързото им придвижване на юг. Заловил двама египетски дезертьори, присъединили се към врага и проникнали в града, за да шпионират защитниците му. При изтезанията виели като чакали и преди да умрат му бяха съобщили доста интересни и полезни сведения за хиксосите.

Царят на хиксосите, с когото се сблъскахме така злополучно в равнината при Абнуб, се наричал Салитис. Племето му бе от семитски произход и някога били номади и пастири и живеели в планините Загрос, недалеч от езерото Ван. Първоначалното ми впечатление, че са азиатци, се потвърди. Питах се обаче как този народ от пастири е изобретил колелото и откъде е намерил това прекрасно животно, което египтяните наричаха кон и от което се страхуваха като от същество на подземния свят.

В другите области хиксосите, изглежда, бяха изостанали. Не можеха да четат и пишат и се управляваха тиранично от онзи брадат цар Салитис. Ние, египтяните, го мразехме и се страхувахме от него дори повече, отколкото от онези диви създания, които теглеха колесниците.

Главният бог на хиксосите се наричаше Сутех, бог на бурите. Веднага го оприличих на нашия ужасен бог Сет. Изборът им на бог бе подходящ и тяхното държание му правеше чест. Нито един цивилизован народ не би палил, грабил и убивал като тях. Фактът, че ние измъчваме предателите, не може да се мери на едни и същи везни със зверствата на тези варвари.

Личните ми наблюдения показваха, че народите избират боговете си според характера см. Филистимците боготворяха Ваал и хвърляха живи деца в горящата пещ, представляваща неговата уста. Черните племена от Куш боготворяха чудовища и същества от подземния свят с изключително странни ритуали. Ние, египтяните, почитаме само прилични богове, които са благосклонни към хората и не изискват човешки жертви. А хиксосите имаха своя Сутех. Изглежда, пленниците на Ремрем не бяха единствените египетски дезертьори, пътуващи с вражеската войска. С помощта на горещи въглени един от предателите казал, че някакъв високопоставен египетски благородник от Горното царство участва във военния съвет на цар Салитис. Тогава си спомних за познанията по военната ни тактика, които хиксосите показаха при Абнуб. Бях предположил, че между нас има шпиони.