Речният бог

Никога не бе виждала сняг, въпреки че й го бях описвал, разбира се, доколкото си го спомнях от детството. Господарката помоли да й донесат сняг, за да изстудява челото си в горещината на долината на Нил. Фараонът незабавно заповяда да се проведат пови атлетически игри, по време на които бяха подбрани сто бързи бегачи от Горното царство. Те бяха изпратени в Сирия да донесат сняг за господарката в специално конструирана от мен кутия, която да забави топенето. Това беше единствената й прищявка, която не бе задоволена. Всичко, което получихме от далечните планински върхове, бе едно мокро петно на дъното на кутията.

За всичко останало господарката ми не чувстваше никаква нужда. Веднъж тя присъстваше, когато Танус докладва на царя за битката на египетската флота. Седеше тихо отзад и когато младият мъж свърши и се оттегли, Лострис промълви:

— Чух да казват, че господарят Танус е най-добрият ни пълководец. Не смяташ ли, че може би ще е мъдро решение, божествени съпруже, да му дадеш званието Велик египетски лъв и да му повериш командването на Северната армия?

За пореден път бях смаян от нейната безочливост, но фараонът кимна.

— Тази мисъл вече ми мина през ума, скъпа моя, въпреки че той е твърде млад за такова високо отличие.

На следващия ден повикаха Танус при фараона и след срещата той си тръгна като Велик египетски лъв и командващ Северното крило на армията. На възрастния му предшественик дадоха голяма пенсия и го назначиха на синекурна длъжност в двореца. Сега Танус разполагаше с триста галери и почти тристахилядна армия. Във военната йерархия сега вече над него стояха само Нембет и няколко стари дърдорковци.

— Господарят Танус е горд човек — осведоми ме господарката Лострис, като че ли не го познавах. — Ако някога му признаеш на кого дължи повишението си, ще те продам на първия срещнат сирийски търговец — заплаши ме тя.

Коремът й, някога толкова стегнат и красив, постепенно растеше. Заедно с всичките ми други задължения аз трябваше да докладвам ежедневно за напредването на бременността й не само в двореца, но и в главната квартира на Северното командване.

Започнах работа по изграждането на Двореца на Мемнон пет седмици след решението на фараона. През това време начертах окончателния план. И царят, и господарката ми признаха, че той надминава очакванията им и положително ще е най-прекрасната постройка на земята.

В деня, в който започна строителството, пристигна пратеник, успял да премине през флотилията на червения самозванец. Корабът му бе дошъл, бе хвърлил котва северно от Тива и бе докарал кедрово дърво от Библос. Капитанът, мой стар познат, имаше интересни новини за мен.

Първо, господарят Интеф бил забелязан в Газа. Говорело се, че пътувал на Изток с многобройна охрана. Следователно трябва да е успял да пресече Синайската пустиня или пък да е намерил плавателен съд, който да го преведе през устието на Нил, а оттам на изток покрай брега на голямото море.

Капитанът имаше и други новини, на които тогава не обърнахме внимание, но които щяха да променят съдбата на Египет и на всички нас, живеещи край реката. Изглежда, ново и войнствено племе се бе появило от непозната земя на изток от Сирия, помитайки всичко пред себе си. Никой не знаеше много за този народ, освен че са изключителни воини. Изминавали много бързо огромни разстояния и никоя армия не можела да им се противопостави.

Мълвата за разни неприятели винаги е съществувала в Египет. Не обърнах внимание на тези новини, както бях сторил поне с още петдесет подобни преди. Обаче капитанът бе сигурен източник и аз побързах да разкажа чутото на Танус.

— Никой не може да победи този мистериозен враг? — Той се усмихна. — Бих искал да ги видя срещу моите момчета. Ще им покажа какво означава непобедим. Как каза, че се наричат тези могъщи воини, които пристигат като вятър?

— Изглежда, са се нарекли „царе-пастири“ — отвърнах аз. — Хиксоси. — Нямаше така леко да произнеса името им, ако знаех какво щеше да означава то за нашия свят.

— Царе, а? Е, добре, те ще открият, че моите разбойници не са лесна плячка. — Бързо престана да мисли за тях и много повече го заинтересуваха новините за господаря Интеф. — Само да знаехме със сигурност истинското му местонахождение, щях да изпратя един отряд да го арестува и да го доведе обратно, за да понесе наказанието си. Когато отида в именията, които някога са принадлежали на семейството ми, усещам духа на баща ми. Зная, че той няма да намери покой, докато не отмъстя за него.

— Няма да е толкова лесно. Интеф е лукав като пустинна лисица. Не вярвам да го видим отново в Египет.

Когато изрекох това, боговете на мрака сигурно са се задавили от смях.