Равноденствие

Историята в „Равноденствие“ за викторианските скелети е вярна, но доколкото знам, откъм Трил Мил Стрийм няма скрит вход към никакъв таен подземен лабиринт.

ДЖОН УИКИНС (1643–1719)

Исак Нютон се запознава с Джон Уикинс година и половина, след като пристига в Тринити Колидж, Кембридж, и двамата бързо стават съквартиранти. Уикинс, син на училищен директор, влиза в „Тринити“ през 1663 година. Според собствените му спомени, той срещнал унилия самотен Нютон един ден, докато се разхождал. Двамата бързо завързали разговор и разбрали, че имат много общо помежду си.

Една от големите загадки за живота на Нютон е именно тази, че макар двамата да са били съквартиранти повече от двадесет години, Уикинс не оставя почти никакви данни за тези близки отношения. Разделят се при лоши обстоятелства през 1683 г. и макар че Уикинс живее още тридесет и шест години, двамата никога вече не се срещат.

Дълги години Уикинс работи като помощник на Нютон. Редовно описва направените експерименти, помага при нагласяне на апаратурата и съдейства при проучванията. Помещенията, в които живеели, били и тяхната лаборатория. Отначало тя била осеяна само с документи и саморъчно направени оптични уреди, но по-късно била затрупана от топилни и бутилки с химикали. След като напуска Кембридж, Уикинс става свещеник, жени се и има деца. Дълго след раздялата им Нютон изпраща на Уикинс пакет с няколко библии, които да раздаде на хората от своето паство в село Стоук Едит близо до Монмът. Единствената друга оцеляла кореспонденция между двамата е едно писмо, написано от Уикинс години по-късно, в което той моли бившия си съквартирант за още една пратка библии.

КРИСТОФЪР РЕН (1632–1723)

Кристофър Рен, посветен за рицар през 1673 г., е може би най-великият английски полимат. Ражда се сред аристократи — баща му е капелан на краля и Рен израства в игри с бъдещия монарх Чарлз II.

Кристофър Рен остава в съзнанието на поколенията най-вече като архитект, което не е случайно, тъй като негово дело са едни от най-големите забележителности на Лондон, сред тях катедралата „Сейнт Пол“, Ройъл Ексчейндж9 и Кралският театър на Друри Лейн. Но той бил и талантлив художник, математик и даровит астроном, назначен е за професор по астрономия в Оксфордския университет. Става и един от първите членове на Кралското дружество, след като то се премества в Лондон, и чрез познанството си с Чарлз II прави много за престижа на Дружеството.

През втората половина на XVII в. Рен осъществява едни от първите преливания на кръв (уви, напълно неуспешни) и провежда експерименти върху законите на движението, които по-късно вдъхновяват Нютон за неговите собствени експерименти. Той е сред малкото хора, които Нютон уважава, и единственият, за когото открито признава, че му е дал много. Умира през 1723 г. на деветдесет години и е първият погребан в катедралата „Сейнт Пол“.

Още по темата: „Оп A Grander Scale: The Outstanding Career of Christopher Wren“, Lisa Jardine, изд. HarperCollins, 2003.