Poslednata tayna

На моите три жени - Флорбела, Катарина и Инеш

Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите;

хлопайте, и ще ви се отвори¹.

Исус Христос

Пролог

ПРИГЛУШЕН ЗВУК ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ПАТРИСИЯ.

- Кой е там?

Стори ѝ се, че шумът идва от Sala Inventorie Manoscritti², съседна на Sala Consultazioni Manoscritti³, където ce намираше, но нищо особено не ce случи. Книгите мълчаливо лежаха върху изящно изработените рафтове на Ватиканската апостоличес- ка библиотека, сякаш приспани от сянката, която нощта разстилаше по прашните им корици. Макар това да беше най-старата библиотека в Европа, а вероятно и най-красивата, тази нощ над мястото тегнеше мрачна, почти зловеща атмосфера, като че ли някаква скрита заплаха витаеше във въздуха.

- Ау, madré mia!⁴-прошепна Патрисия и тръсна глава, за да прогони необяснимия страх, който я обземаше на моменти.

„Гледам прекалено много филми“, каза си тя. Може би са били стъпките на чиновника. Хвърли поглед към часовника; стрелките показваха единадесет и половина вечерта. Необичаен час за проучвания в библиотеката, но Патрисия Ескалона беше лична приятелка с prefetto⁵ монсеньор Луиджи Витербо, когото бе посрещнала в дома си в Сантяго де Компостела по време на поклонническото му пътуване през 2010 година. Изпаднал в мистична криза, тогава монсеньор Витербо бе решил да измине Камино де Сантяго и благодарение на техен общ приятел се бе озовал пред вратата на историчката. Бе улучил точния момент; Патрисия го обгради с внимание и любезност, като го настани в дома си, красив апартамент, удобно разположен в малка уличка точно зад катедралата.

Затова когато пристигна в Рим, за да проучи този ръкопис, Патрисия не се поколеба да си поиска услугата обратно. Всъщност префектът на Ватиканската библиотека с готовност изпълни молбата и връщайки любезния жест, с какъвто бе удостоен в Компостела, нареди да отворят вечерта Sala Consultazioni Manoscritti специално, за да може неговата галисийска приятелка да си свърши работата, която я беше довела при него.

Но той направи много повече. Префектът разпореди да донесат за нея оригинала на ръкописа. „За бога, наистина не беше необходимо!“, бе отговорила тогава Патрисия, едва ли не засрамена. Микрофилмите щяха да бъдат напълно достатъчни. Но не, монсеньор Витербо настоя да я поглези. „За историк от вашата класа само оригиналният ръкопис би свършил работа“, настоя той.

И то какъв ръкопис!

Галисийската изследователка плъзна покритата си с ръкавица длан по кафявите символи, изписани благоговейно от ръката на набожен калиграф, докосна страниците остарял, белязан от следите на времето пергамент, които архивистите бяха запечатали в прозрачна пластмасова обвивка. Текстът беше така подреден, че ѝ напомняше на Codex Marchalianus⁶ или на Codex Rossanensis⁷. Само че този беше много по-ценен. Тя си пое дълбоко дъх и усети сладникавия аромат на пергамента. Какво удоволствие! Обожаваше топлия мирис на стара хартия!... Захласнато заразглежда малките, правилно подредени символи без орнаменти и главни букви, гръцкия текст, разстлан в непрекъсната права линия, закръглените букви, изписани на равно разстояние една от друга, плътно прилепените думи, сякаш всеки ред беше една-единствена безкрайна и загадъчна дума; таен код, произнесен от Бог при сътворението. Препинателни знаци се срещаха рядко, на места имаше бели петна, диерези и абревиатури на nomina sacra⁸, подобни на които тя вече бе виждала в Codex Alexandrinus⁹. Но ръкописът пред нея беше по-ценен от всички, които някога бе държала в ръцете си. Дори само заглавието вдъхваше респект: Bibliorum Sacrorum Graecorum Codex Vaticanus B.

Codex Vaticanus!

Трудно й беше да го повярва, но чиновникът от Ватиканската библиотека, по заповед на префекта, наистина беше поставил на масата пред нея знаменития Codex Vaticanus. Тази реликва от средата на IV век беше най-старият запазен ръкопис от всички ръкописи на пълната Библия със Стария и Новия завет, което го превръщаше в най-голямото съкровище на Ватиканската библиотека. И, забележете, то беше поверено на нея. Невероятно. Дали някой в университета щеше да ѝ повярва?

Патрисия изключително внимателно обърна страницата, сякаш се страхуваше да не повреди пергамента, въпреки че той беше защитен от прозрачното покритие, и незабавно се потопи в текста. Прочете първата глава от Послание до евреите; онова, което търсеше, беше в самото начало. Погледът ѝ шареше по редовете, устните ѝ шепнеха фразите на гръцки, сякаш произнасяше молитва, докато най-сетне намери думата, която търсеше.

- А, ето я! - възкликна тя.

Phanerón¹⁰.