Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

Единствено Бриньолф, молитвоплетецът, се наслаждаваше на церемонията. Не само че беше изплел безкрайна молитва по случай годежа на Изриун и брата на Ярви, но сега – ако не за нейна, то за негова огромна радост – му се отдаваше случай да изплете нова. Гласът му нареждаше монотонно, призовавайки върховни и малки богове да ги дарят с плодородие в полето, подчинение от робите и какво ли още не. Ярви нямаше да се учуди, ако след малко не ги помолеше да ги дарят със здрави стомаси и редовно ходене по нужда. Прегърби се под тежката кожена наметка, някога принадлежала на баща му, и с ужас си представи благословията, която Бриньолф щеше да сътвори за сватбата им.

– О, Тя-която-лее-изобилие, дари просперитет на кралската двойка, на родителите им, на поданиците им и на цяла Гетланд!

Молитвоплетецът отстъпи назад, доволно нахилен като млад баща на първороден син, и брадичката му потъна в огромната двойна гуша.

– Аз ще бъда кратка – каза майка Гундринг, хвърли заговорнически поглед на Ярви и той аха да прихне, когато срещна погледа на майка си – леденостуден като зимното море. Повече не му трябваше, за да потуши напушилия го смях.

– Едно кралство се крепи на две колони – заговори пасторът на Гетланд. – Вече имаме силен крал. – Никой не се засмя. Завиден самоконтрол. – Скоро по божията милост ще имаме и силна кралица.

Ярви видя бледата шия на Изриун да потреперва, докато преглъщаше тежко.

Майка Гундринг прикани с жест майката на Ярви и чичо му – единствения присъстващ, който изглеждаше доволен, че е тук – да поставят длани върху увитите със свещеното платно ръце на Ярви и Изриун и така да благословят връзката им. После, не без известно усилие, вдигна високо жезъла си – лъскав елфически метал, същия като този на Черния трон – и извика:

– Сгодени са!

Приключи се. Мнението на Изриун не беше потърсено, нито на Ярви. Изглежда, мнението на кралете не е от съществено значение. Или поне на този крал. Стотината присъстващи отвърнаха със сдържани аплодисменти. Мъжете – глави на знатните родове от Гетланд, закопчали наметала с катарами от чисто злато и препасали мечове с инкрустирани със злато дръжки – удариха тежки юмруци в широки гърди. От другата страна на залата жените с лъщящи, пригладени с помада коси и лъскави ключове на шиите си, висящи на украсени със скъпоценни камъни верижки, тупкаха сдържано пръсти в дланите си.

Майка Гундринг размота платнището и Ярви побърза да отскубне здравата си ръка – влажна и изтръпнала – от ръката на Изриун. Чичо Одем сложи ръце на раменете му и прошепна „Браво!“ в ухото му, все едно беше направил нещо повече от това да изрецитира някакви почти неразбираеми обещания, а после просто да стои и да зяпа.

Гостите започнаха да си тръгват един по един и накрая Бриньолф затвори вратите и глухият удар на дървото прокънтя в празната зала, в която Ярви и Изриун бяха оставени насаме с боговете, Черния трон, огромния товар на несигурното им съвместно бъдеще и цял океан от неловко мълчание.

Тя разтърка леко ръката, която допреди малко беше държала ръката на Ярви, и заби поглед в пода. Той нап­рави същото, не че там имаше нещо кой знае колко интересно за гледане. Покашля се. Намести колана, на който висеше мечът му. Все още не беше свикнал с усещането. Имаше чувството, че никога нямаше да свикне.

– Съжалявам – каза накрая.

Тя вдигна очи:

– За какво съжаляваш – попита, после се сети и добави уклончиво, – кралю мой?

„За това, че ще имаш полумъж за съпруг“, изкуши се да отвърне Ярви, но вместо това каза:

– За това, че преминаваш от ръка в ръка в семейството ми като бокал по време на пир.

– Всеки се радва, когато бокалът стигне до него по време на пир. – Устните й се разтеглиха в горчива усмивка. – Аз съм тази, която трябва да се извинява. Представи си ме само като кралица. – Тя прихна, все едно по-голяма шега не беше чувала.

– Представи си мен като крал.

– Но ти си крал.

Ярви примига учуден. Беше така вторачен в недостатъците си, че въобще не му беше хрумнало, че може би тя е притеснена от своите. Това, както често става с чуждото нещастие, го накара да се почувства малко по-добре.

– Ти управляваш цялото домакинство на баща си. – Той погледна към окачения на шията й златен ключ. – Това не малка работа.

– Но кралицата управлява домакинството на цялата страна! Всички казват, че майка ти има рядка дарба за това. Лейтлин, „Златната кралица“! – Тя произнесе името, все едно изричаше тайнствено заклинание. – Говори се, че хиляди са й задължени, а също, че да си й задължен за нещо, е чест и повод за гордост. Казват, че сред търговците думата й струвала повече от златото, защото неговата цена може да падне, но тази на думата й – никога. Говори се дори, че някакви търговци от севера спрели да се молят на боговете и вместо тях започнали да почитат нея. – Тя говореше все по-бързо и по-бързо, с ококорени от възбуда очи, гризеше нокти и кършеше пръсти. – Носи се слух дори, че снася сребърни яйца.

Ярви не се сдържа и се засмя:

– Със сигурност мога да кажа, че този не е верен.