Пир за врани

— А Виктарион? — попита Горолд Гудбрадър. — Той държи Железния флот. Виктар ще изяви ли претенция, Мокра коса?

— Юрон е по-големият брат… — пак почна майстерът.

Ерон го усмири с поглед. В малките рибарски градчета, както и в големите каменни замъци, един такъв поглед от Мокра коса караше девици да припадат и деца с врясък да хукват при майките си, и беше повече от достатъчен да накара роб с верига на врата да млъкне.

— Юрон е по-големият — каза жрецът, — но Виктарион е по-набожен.

— Ще се стигне ли до война между тях? — попита майстерът.

— Железнороден не трябва да пролива кръвта на железнороден.

— Благочестива мисъл, Мокра коса — рече Гудбрадър, — но брат ти не я споделя. Нали заповяда да удавят Савейн Ботли, защото казал, че Престолът от Морски камък по право принадлежи на Теон.

— Ако е удавен, кръвопролитие няма. Майстерът и лордът се спогледаха.

— Трябва да пратя вест в Пайк, и то скоро — каза Горолд Гудбрадър. — Мокра коса, трябва ми съветът ти. Какво да бъде, клетва за вярност или опълчване?

Ерон подръпна брадата си и помисли. „Видях бурята. И името й е Юрон Вранско око“.

— Засега прати само мълчание. Трябва да се помоля.

— Моли се колкото щеш — каза майстерът. — Това не променя закона. Теон е законният наследник, и Аша след него.

— Млък! — ревна Ерон. — Твърде дълго слушаха железнородените вас, майстерите с вериги на вратовете от зелените земи, с вашите закони. Време е отново да се вслушаме в морето. Време е да се вслушаме в гласа на Бога. — Гласът му прокънтя в задимената зала, изпълнен с толкова сила, че нито Горолд Гудбрадър, нито майстерът дръзнаха да отвърнат. „Удавеният бог е с мене — помисли Ерон, — Той ми сочи пътя“.

Гудбрадър му предложи удобствата на замъка за нощта, но жрецът отказа. Рядко спеше под покрив на замък и никога — толкова далече от морето.

— Удобствата ще позная във водните палати на Удавения бог, под вълните. Родени сме да страдаме, та страданията да ни направят силни. Искам само кон, да ме откара до Пебълтън.

Гудбрадър му го осигури с радост. Прати и сина си Грейдон да покаже на жреца най-късия път през хълмовете до морето — До разсъмване все още оставаше час, когато потеглиха, но конете им бяха яки, стъпваха уверено и се движеха бързо въпреки тъмнината. Ерон затвори очи, изрече безмълвна молитва и след малко задряма в седлото.

Звукът, който дойде до ушите му, беше тих: писък на ръждясала панта.

— Ури — промърмори той и се събуди, обзет от страх.

„Никаква панта няма тук, никакъв Ури“. Една отплесната брадва беше отсякла половината длан на Ури, още на четиринайсет, когато играеше танца на пръстите, докато — баща му и по-големите му братя бяха далече, на война. Третата жена на Квелон беше от Пайпър, от замъка Розовата девица, с големи меки гърди и кафяви очи на кошута. Вместо да издери ръката на Ури по Стария обичай, с огън и морска вода, тя го даде на своя майстер от зелените земи, който се закле, че можел да зашие отрязаните пръсти. Направи го, а след това използваше мехлеми и билкови отвари, но ръката се умъртви и Ури хвана треска. Докато майстерът разшие ръката, вече бе станало много късно.

Лорд Квелон така и не се върна от последното си плаване: в добротата си Удавеният бог го дари със смърт в морето. Върна се лорд Бейлон, с братята си Юрон и Виктарион. И когато чу какво е сполетяло Ури, отсече трите пръста на майстера с кухненски сатър, а жената на баща си от Пайпър накара да му ги зашие. Мехлемите и отварите свършиха за майстера толкова добра работа, колкото и за Ури. Той умря полудял от болки, а скоро след това го последва третата жена на лорд Квелон, след като акушерката извади от утробата й мъртвородена дъщеря. Ерон се беше зарадвал. Тъкмо неговата брадва беше посякла ръката на Ури, докато двамата танцуваха танца на пръстите, както подобава между приятели и братя.

Все още си спомняше годините, последвали смъртта на Ури, със срам. На шестнайсет вече се наричаше „мъж“, но всъщност си беше двукрак мях вино. Пееше, танцуваше (но не и танца на пръстите, никога вече), пускаше шеги и закачки. Свиреше на гайда, жонглираше, яздеше добре и можеше да пие повече от всички Винч и Ботли, и от половината Харлоу също така. Удавеният бог надарява всекиго с нещо и бе надарил дори него; никой не можеше да пикае по-дълго или по-надалече от Ерон Грейджой, и той го доказваше на всеки пир. Веднъж заложи бойния си кораб срещу стадо кози, че може да угаси огъня в камината. И яде козешко цяла година, а бойния си кораб нарече „Златен щорм“, макар че Бейлон се закани да го обеси на мачтата, като чу що за таран е поръчал да поставят на носа.