Пактът „Касандра“

— Мислиш, че си в безопасност, нали? — каза Рийд. — Докато вратата е застопорена, не мога да вляза. Но ако се замислиш, Мегън, ако преодолееш паниката и просто помислиш, това не е вярно.

Мегън се мъчеше да разбере какво иска да й каже, но нищо не й идваше наум.

— Каквото и да си въобразяваш, че можеш да направиш, няма да излезеш оттук жива — продължи Рийд.

Тя потисна тръпката и отговори:

— И ти няма да спечелиш, Дилън. Аз ще унищожа ужаса, който си създал.

— Наистина ли? Та ти нямаш представа какво съм създал.

„О, имам!“

— Ще разбера!

— За по-малко от шестдесет минути? Не мисля. Едва ли ще успееш да направиш нещо, когато навлезем в последния етап от полета. И знаеш ли, Мегън? Дори и да разбереш, какво ще направиш — ще го хвърлиш навън като боклук? Не е лоша идея — ако все още се намирахме в Космоса. Но като нямаш представа върху какво работя, как можеш да бъдеш сигурна, че след като попадне в земната атмосфера, ще умре? Да го изхвърлиш навън, би означавало да поемеш риска от вероятно разпръскване — той направи пауза. — Ти не си видяла телата, нали? И си имала късмет, наистина. Но ако беше ги видяла, и през ум нямаше да ти мине да изхвърлиш вируса навън.

Рийд се подсмихна.

— Мислиш, че това е грешка на езика? Не е. И сега сигурно се питаш: какъв ли е този вирус? Къде би могъл да го сложи? Как ли изглежда? Толкова много въпроси, а нямаш време да намериш отговорите. Защото тъкмо навлизаме в поредния неприятен етап от полета. Ако бях на твое място, щях да потърся нещо, за което да се хвана — и то бързо.

Мегън чу изщракването на микрофона му, когато прекъсна връзката. След това усети как целият кораб започва да се тресе. Орбиталният комплекс се вряза в следващия слой от земната атмосфера. Без да поглежда назад, тя започна да се придвижва по тунела към космическата лаборатория.

* * *

Рийд се върна на полетната палуба и успя някак да се привърже за стола на командира, когато турбулентни вълни удариха совалката. Тя се затресе, след това се отклони от курса. Рийд погледна таблото с уредите и забеляза, че двигателят на системата за орбитално маневриране се е запалил и забавил движението на совалката достатъчно, за да може гравитацията да подейства. Ако всичко вървеше, както трябва, гравитацията щеше да извади „Дискавъри“ от орбита и плавно да я приземи.

Трусовете се превърнаха в поредица от вибрации, когато скоростта на совалката падна от двадесет и пет до два пъти скоростта на звука. След това вибрациите съвсем изчезнаха и „Дискавъри“ влезе във въздушното трасе за приземяване. Връзката се възстанови и Рийд чу припрения глас на Ландън.

— „Дискавъри“, приемате ли? Дилън, чуваш ли ме? — последва кратка пауза. — Уредите ни регистрираха експлозия на борда. Можеш ли да потвърдиш? Добре ли си?

„Нямам време за това сега, Хари.“

Рийд затвори канала за комуникации и погледна на таблото, докато намери онова, което търсеше. Беше казал на Мегън, че греши, като си мисли, че той не може да влезе през вратата на тунела. Чудеше се дали е разбрала защо. Вероятно не. Въпреки че беше умна и способна, Мегън все още беше новак. Нямаше откъде да знае, че едно копче на полетната палуба може да преодолее застопоряването на вратата към тунела.

* * *

В космическата лаборатория нямаше много неща, за които да се хване, затова Мегън беше принудена да импровизира. В средата на лабораторията имаше метален предмет, който приличаше на нещо средно между съвременен уред за изтезания и високотехнологичен люлеещ се стол. Техническото му наименование беше Космически физиологичен експеримент. Членовете на екипажа го наричаха „стол на плазове“. Там те, легнали по гръб и здраво привързани за стола, провеждаха изпитания за издръжливост на ставите и мускулите, за влиянието на гравитацията върху вътрешното ухо и очната ябълка и множество други експерименти.

След като се върза за стола, Мегън успя да преодолее турбулентността. След това свали коланите и със значително усилие се изправи на крака. Веднага усети световъртеж, предизвикан от понижаване на обема на кръвта. Мегън знаеше, че трябва да минат поне няколко минути, докато обемът нарасне с приближаването на совалката към Земята. Щеше да ускори процеса, ако глътнеше няколко солни таблетки с вода.

„Но не можеш. А и времето ти изтича!“

Тя огледа десетките отделения, предназначени за провеждането на различни експерименти в космическата лаборатория.

„Мисли! Къде може да го е сложил?“

Погледът й се стрелна от системата за отчитане на космическото ускорение към уреда за маркиране на критичната точка. Не. Тръгна към модула за изпитания на вестибуларния апарат в условията на микрогравитация, но се спря.

„Вирус… Рийд промени реда на извършване на експериментите. Извърши първия експеримент и зае моето място! Имал е нужда от Биоизпитания!“

Мегън пристъпи към Биоизпитания и включи системите. Екранът беше празен.

„Каквото и да е направил, в края е изтрил записите.“

Погледна в жабката и откри, че е празна.

„Тук си свършил работата си, кучи сине! Но къде си скрил резултатите?“