Отмъстена любов

Той не си падаше много по прегръдките, но ги придърпваше в обятията си и ги задържаше там за секунда. Никоя от тях не беше наясно, че го правеше не защото е свестен, а защото беше един от тях. Жестоката истина беше, че животът ги бе запратил някъде, където не желаеха да бъдат, лягаха по гръб за мъже, с които не искаха да правят секс. Да, сред тях имаше и такива, които не възразяваха срещу работата си, но и те като всички не искаха да работят непрекъснато. А бог беше свидетел, че клиентите винаги бяха на линия.

Също като неговата изнудвачка.

Излизането изпод душа беше същински кошмар и той отложи замръзването възможно най-дълго, свивайки се под струята и водейки спорове със себе си относно края на къпането. Докато дебатите продължаваха, той слушаше трополенето на капките по мраморния под и изтичането на водата в канала, но вцепененото му тяло не чувстваше нищо освен леко размразяване. Когато горещата вода се свърши, той го усети само защо-то треперенето му се усили, а цветът в основата на ноктите му премина от сив в тъмносин.

На път към леглото се уви в хавлия и веднага се пъхна под юргана от норки.

Точно придърпваше завивката плътно около врата си, когато се чу сигнал. Още една гласова поща.

Тази вечер телефонът му бе натоварен като централната гара.

Провери пропуснатите повиквания и установи, че последното е от майка му. Бързо се изправи до седнало положение, макар това да означаваше, че гърдите му ще останат непокрити. Тя никога не му звънеше, за да „не прекъсва работата му".

Натисна няколко бутона, вкара паролата си и се приготви да изтрие съобщението от непознатия номер, което се беше записало първо.

„Имате обаждане от 518- дрън-дрън-дрън... " Натисна бутона за прекъсване, за да пропусне частта със съобщаването на номера и се приготви да натисне цифрата седем, за да изтрие съобщението.

Пръстът му вече натискаше бутона, когато женски глас каза:

- Здравейте, аз...

Гласът... Гласът беше... на Елена?

По дяволите!

Гласовата поща беше безжалостна и не я интересуваше, че съобщението, което бе решил да изтрие току-що, беше от Елена. Докато ругаеше, системата превключи и той чу мекия глас на майка си да говори на Древния език.

- Поздрави, скъпи мой сине. Надявам се, че си добре. Моля, извини ме за безпокойството, но се чудех дали би могъл да се отбиеш вкъщи за кратко в някой от следващите дни. Има нещо, което трябва да обсъдя с теб. Обичам те. Довиждане, мой роден сине.

Рив се намръщи. Съобщението беше също толкова официално, както и написаните с красивия й почерк писма, но молбата не беше типична за нея и това правеше ситуацията спешна. Но той не беше във форма. На следващата вечер не му беше възможно да отиде заради „срещата" му, така че трябваше да отложи посещението за по-следващата вечер и то при положение че се чувства достатъчно добре.

Обади се в дома на майка си, и когато една от догените вдигна, той й обясни, че ще дойде в сряда вечерта веднага след залеза.

- Господине, ако позволите - отговори прислужницата, -много се радвам, че ще ни посетите.

- Какво става? - Последва дълга пауза и той усети нов прилив на студ. - Говори!

- Тя е... - Гласът на жената пресекна. - Тя е прекрасна, както винаги, но всички се радваме, че ще ни посетите. Ако ме извините, ще отида да предам съобщението ви.

Линията прекъсна. С някаква част от съзнанието си предусещаше какво може да е, но старателно игнорира тази мисъл. Не можеше да отиде сега. Абсолютно невъзможно му беше.

А и може би нямаше нищо страшно. В крайна сметка, пара-ноята беше страничен ефект от прекалено голямото количество допамин и Господ беше свидетел, че той си получаваше дозата в изобилие. Щеше да отиде в защитената къща на майка си веднага щом му бе възможно и нямаше съмнение, че всичко с нея ще е наред. Я почакай, зимното слънцестоене. Сигурно беше това. Без съмнение тя искаше да организира тържество, в което да участват Бела, Зи и бебето. За Нала това щеше да е първият ритуал във връзка със слънцестонето, а майка му гледаше много сериозно на тези неща. Макар и да живееше от отсамната страна, традициите на Избраниците, с които беше родена, все още бяха част от нея.

Със сигурност беше това.

Успокоен той добави номера на Елена в указателя си и го набра.

Единственото, за което успяваше да мисли, докато телефонът звънеше, освен „вдигни, вдигни, вдигни", беше, че се надява тя да е добре. Което беше пълна глупост. Като че тя би се обадила на него, ако изпаднеше в беда.

Тогава защо...

-Ало ?

Звукът от гласа й стори нещо, което горещият душ, завивката от норки и близо трийсетградусовата температура в помещението не успяха. В гърдите му се разля побеждаваща вцепенението и студа топлина, изпълваща го с... живот.

Рив угаси осветлението, за да се концентрира напълно върху нея.