Отмъстена любов

Веригите, от които висеше, се разклатиха и започнаха да го спускат надолу. Болката в раменете му стана нетърпима, стомахът му се бунтуваше. Ала не биваше да показва колко е слаб. Обкръжен от събратята си социопати, беше наясно, че боязливата им покорност няма да трае дълго и ако някак се издадеше колко е уязвим, с него бе свършено.

Така че предприе единствената логична постъпка.

Когато стъпалата му докоснаха студения каменен под, стегна колене и с усилие изправи рамене, избрал да заеме класическата царствена поза, вместо да стори единственото, което искаше, след като бе висял на ключиците си в продължение на...

Колко ли дълго бе траяло? Нямаше никаква представа.

Рив огледа тялото си. Беше по-слабо. Много по-слабо. Ала кожата му бе непокътната, което си беше цяло чудо предвид нашествието на пълзящите гадини.

Пое дълбоко дъх... и почерпи сила от вампирската си страна, за да даде енергия на симпатското си съзнание. Животът на неговата шелан бе изложен на риск и той мобилизира резерви, нещо което не би могъл да стори за никого друг.

Ривендж вдигна глава, освети помещението с аметистовите си очи и прие почестите.

Свещите в коридора лумнаха ярко и в него се вля силата на владетел и повелител. С мощта, зародила се в самата му сърцевина, беляза съзнанието на всеки симпат в колонията с убеждението, че може да ги накара да сторят всичко. Да прережат собствените си гърла. Да разменят спътниците си за секс. Да преследват и убиват животни, човеци и всичко, което диша.

Кралят беше сървърът на колонията. Главният мозък. И членовете на расата добре бяха научили урока, преподаден от чичо му и баща му: симпатите бяха социопати със силно чувство за самосъхранение. Причината, поради която бяха избрали Ри-вендж, един мелез, бе, че искаха да държат вампирите на разстояние. Ако той ги управляваше, можеха да си живеят изолирани в колонията.

От един от ъглите се разнесе шумолене и стон. Въпреки раните си Принцесата се изправи с разрошена коса около безумното си лице и пропито от собствената й кръв бельо.

- Те са мои, аз съм тяхната владетелка. - Гласът й бе пре-секлив, но решителен, маниакалната й фикс идея бе достатъчна да съживи онова, което по всички правила трябваше да е мъртво. - Властта е моя и ти си мой.

Събраното множество вдигна глави и я изгледа. После насочиха очи към Рив.

По дяволите, хипнотичното въздействие бе прекъснато.

Рив бързо изпрати послание на Елена и Зейдист да затворят съзнанието си, като ги накара да мислят за нещо друго, каквото и да било. Колкото по-ясна бе представата, толкова по-добре. Усети как моделът им на мислене веднага се промени и Елена си представи... маслената картина от кабинета на Монтраг?

Рив отново се фокусира върху Принцесата, която бе забелязала Елена и се прокрадваше към нея с кинжал в ръка.

- Той е мой! - изгъргори тя и синя кръв бликна от устата й.

Ривендж оголи вампирските си зъби и изсъска като грамадна змия. С волята си проникна в съзнанието на Принцесата, като срина защитата, която тя бе съумяла да мобилизира, превзе я, отпуши страстта й да управлява и да го притежава като свой спътник. Желанията й я накараха да спре и да се обърне към него. Безумните й очи бяха пълни с любов. Обезсилена от желанията си, трепереща от бленувани видения, напълно обзета от слабост...

Той изчака докато тя бе изцяло настроена на тази вълна.

После й изпрати едно-единствено послание: Елена е моята почитана кралица.

Фразата я разтърси. Разгроми я по-сигурно, отколкото ако пистолет бе белязал нов кръст върху гърдите й.

Той бе онова, което тя би искала да бъде.

Той бе онова, което тя би искала да има.

А ето че я отхвърляше.

Принцесата притисна ушите си с ръце, сякаш се опитваше да спре жуженето в главата си, но той завъртя съзнанието й като в центрофуга - все по-бързо и по-бързо.

С див писък тя стисна ножа и го заби в корема си чак до дръжката. Рив не искаше тя да спре дотук и я накара да завърти оръжието рязко надясно. А после призова малко помощ от приятелите си.

Като черен поток, бликнал от цепнатините в стените, пълчи-щата от паяци и скорпиони се завърнаха. Контролирани някога от чичо му, сега те бяха под властта на Ривендж. Втурнаха се напред и я обгърнаха.

Той им заповяда да хапят и те го сториха.

Принцесата закрещя и заудря наоколо, но после се предаде и се отпусна върху живия килим, който щеше да я унищожи.

Симпатите наблюдаваха цялата сцена.

Елена зарови глава в рамото на Зейдист и тогава Рив затвори очи и седна, неподвижен като статуя в центъра на помещението, като обеща на всичките си поданици дори по-лоша съдба, ако не му се подчиняват. Което, при извратената ценностна система на симпатите само потвърди правилността на избора им на крал.