Отмъстена любов

Как се бяха променили нещата. При първоначалната им среща той имаше размерите на бар-столче, а силата на мускулите му едва стигаха да пречупи бъркалка за коктейл. Но случаят сега беше напълно различен.

Тя кимна на един от хората си и се приближи към трите стъпала, а Джон Матю вдигна поглед от бирата си марка „Корона". Въпреки мрака тя видя, че сините му очи заблестяха като сапфири, когато я забеляза.

Мамка му, тя добре ги подбираше. Проклетият кучи син тъкмо беше преминал преобразяването. Кралят беше негов настойник. Живееше с Братството. И на всичко отгоре беше ням.

За бога! А тя си беше мислила, че отношенията й с Мърдър не са били добра идея! Би могло да се предположи, че си е научила урока с онзи брат преди повече от две десетилетия. Но не...

Работата беше в това, че колкото пъти погледнеше към младежа, си го представяше проснат гол на леглото с втвърден член в ръката му, дланта се движи нагоре-надолу... докато от устните му не се откъсне името й с глухо ръмжене и накрая не еякулира върху мускулестия си корем.

Трагедията се състоеше в това, че видяното от нея не беше фантазия. Тези упражнения с ръката наистина се случваха. Често. И откъде го знаеше тя? Защо като истинска мръсница беше прочела мислите му и беше попаднала на спомен за случилото се - така ярък, сякаш се случваше в момента.

Отвратена от себе си, Хекс навлезе във ВИП зоната, като се държеше настрана от него, проверявайки ситуацията с шефката па работещите момичета. Мари-Терез беше брюнетка с невероятни крака и луксозен външен вид. Печелеше добре и беше истински професионалист, което я превръщаше в идеалния шеф, какъвто търсеха: не се забъркваше в скандали, винаги идваше навреме и никога не носеше личните си проблеми на работа. Беше прекрасна жена, вършеща ужасни служебни задължения, която напълно заслужено печелеше купища пари.

- Как върви? - попита Хекс. - Имаш ли нужда от мен или момчетата ми?

Мари-Терез се озърна към останалите работещи момичета, а високите й скули отразяваха приглушеното осветление, което правеше лицето й да изглежда не само сексуално привлекателно, но и безспорно красиво.

- Засега всичко е наред. В момента отзад има двама. Всичко с както обикновено, с изключение на факта, че нашето момиче го няма.

Хекс смръщи вежди.

- Пак ли Криси?

Мари-Терез отметна прекрасната си дълга черна коса.

- Нещо трябва да се направи по въпроса с онзи джентълмен, нейния приятел.

- Вече направихме нещо, но не беше достатъчно. И ако той е джентълмен, аз съм Есте Лаудер. - Хекс стисна дланите си в юмруци. - Този проклет кучи син.

- Шефе?

Хекс погледна през рамо. Заедно с големия като планина охранител, който се опитваше да привлече вниманието й, тя успя да огледа още веднъж и Джон Матю. Той все още се взираше в нея.

- Шефе?

Хекс се съсредоточи.

- Какво?

- Едно ченге иска да те види.

Тя не отмести поглед от огранителя.

- Мари-Терез, кажи на момичетата да си починат за десет минути.

- Ще се погрижа.

Старшата проститутка се забърза да изпълни задълженията си, като в същото време имаше вид, сякаш просто се разхожда на високите си токчета, доближавайки се до всяко момиче и потупвайки го по лявото рамо. После почука по веднъж на вратите на всяка от частните бани, намиращи се в тъмния коридор отдясно.

Мястото бързо се изпразни от проститутките, а Хекс попита:

- Кой е и какво иска?

- Детектив от отдел „Убийства". - Огранителят й подаде визитна картичка. - Каза, че името му е Хосе де ла Крус.

Хекс пое картичката с ясното съзнание защо той беше тук, а Криси я нямаше.

- Заведи го в кабинета ми. Ще дойда след две минути.

- Разбрано.

Хекс доближи ръчния си часовник до устата.

- Трез? Ай Ем? В сградата е напечено. Кажете на приемащите залози да си починат и на Рали да спре работа с везните.

Когато получи потвърждения в слушалката в ухото си, тя се убеди повторно, че всички момичета са извън залата и пое обратно към общата част на клуба.

Докато напускаше ВИП зоната, почувства очите на Джон Матю върху себе си и се опита да не мисли какво беше вършил той преди два дни, когато се беше прибрал в дома си... и за онова, което тя щеше да върши, когато останеше сама в края на вечерта.

Секс с Джон Матю. Откакто се беше ровила в мозъка му и беше видяла какво прави със себе си винаги, когато се сетеше за нея, тя не спираше да мисли за това.

Секс. С Джон Матю.

Като че това й беше нужно.

Докато преминаваше през човешкото стадо, тя беше груба. Не я беше грижа, че удря танцуващите наоколо с лакти. Почти се надяваше някой да изроптае, та да изрита задника му навън.

Кабинетът й се намираше в дъното на мецанина, възможно най-далече от мястото, където се търгуваше със секс и от сделките, извършвани в офиса на Ривендж. Като шеф на охраната тя беше главното лице на клуба за контакти с полицията и нямаше причина сините униформи да бъдат допускани по-близо до делата им, отколкото се налагаше.

Манипулирането на мозъците на хората беше нещо удобно, по водеше и до усложнения.