Откуп

Скочи във вана, даде на заден и изхвърча на улицата. Завъртя рязко волана, пак натисна газта, закачи една паркирана кола и отпраши към Пето авеню.

— Влизай — изкрещя Кайли и се хвърли зад волана.

Влетях до нея.

— Дръж се — нареди тя и даде газ.

Гумите избуксуваха на място, после се изстреляхме напред. Ванът зави наляво по Пето авеню точно когато светофарът мина от жълто на червено.

Кайли натисна клаксона, профуча покрай светофара, занесе на завоя и успя да овладее колата миг преди да се качим на бордюра и да се забием в музея „Метрополитън“.

— Това определено не е кола за такова време — отбеляза тя. — Ала не се притеснявай, ще го настигнем.

Грабнах радиостанцията си.

— Тук е детектив Зак Джордан. С партньора ми току-що бяхме обстреляни от частен дом на Две Осем Изток Осем Едно. Изпратете патрули, за да обезопасят сградата. Стрелецът е в движение със син ван „Додж“, който се насочва на юг по Пето авеню след улица Осем Нула. Нуждаем се от всички налични патрули, за да го засечем от юг и от изток. Предупредете ги, че преследваме стрелеца с частна черна лимузина.

— По дяволите, Зак — изруга Кайли. — Защо трябваше да им се обаждаш толкова бързо?

— Ако имаме късмет, някоя патрулка може да го спре, преди да е станало по-лошо. Пък и защо да не се обадя?

— Защото последното нещо, от което се нуждаем сега, е куп каубои в сини униформи, които се щурат навсякъде, сякаш преследват О Джей Симпсън по шосе 405. Чудо ще бъде, ако сами не се изпоблъскат в тази поледица.

— Целият съм вир-вода. И в момента изобщо не ми е до партньор, който иска да направи всичко сам и непрестанно оспорва всяко мое шибано решение. Защо не престанеш? По-добре излей цялата си ярост върху кучия син, който току-що опита да ме убие.

— Съжалявам — промърмори тя.

И макар че едва я чух, бях сигурен, че поне си го мисли.

Тя даде газ и вълшебната лимузина за един милион долара се стрелна по следите на потрошения ван.

Бързи и яростни в нова версия.

68.

— Този звяр е нещо като най-скъпия тобоган в света — проклета шейна — изкрещя Кайли, докато лимузината занасяше по улиците на един от най-луксозните квартали в града. — За толкова пари можеха да добавят и двойно предаване.

Бяхме на по-малко от една пресечка зад вана, но едва успявах да различа стоповете му през бръснещия сняг. А после на Седемдесет и шеста улица те изведнъж изчезнаха.

— Кучият син угаси светлините и се навря пред онзи автобус — каза Кайли.

— Мини пред него — предложих. — Засечи го.

— Тази скапаняшка кола няма даже лампа и сирена.

Тя ускори, за да задмине автобуса, и натисна клаксона.

Голяма грешка. Шофьорите на автобуси в Ню Йорк не гледат дружелюбно на подобни изпълнения, особено ако са от задници в лимузини.

Автобусът увеличи скоростта, а водачът му погледна надолу и ни показа среден пръст. Бяхме един до друг и аз свалих прозореца, за да размахам значката си. Но е трудно да си представиш, че маниакът в богаташката кола може да е полицай, и човекът от автобуса вероятно предположи, че му отвръщам със същия обиден жест. И затова навлезе в нашето платно.

Кайли се прибра наляво зад него и точно когато прелитахме през кръстовището на Седемдесет и втора и Пето, чухме трясъка. Трябваше ни само секунда, за да съобразим, че не бяхме ние, не беше и автобусът. Беше ванът.

Медисън беше завил надясно, беше разбил дървената преграда и сега се насочваше на запад през Сентръл Парк.

Кайли удари спирачки и колата се завъртя на 360 градуса. Тя даде заден ход, върна се половин пресечка и навлезе в Сентръл Парк през Портата на изобретателите на Седемдесет и втора улица, като маневрираше около парчетата от преградата, разпръснати по пътя.

Ванът още се движеше, но въжето за бънджи не беше издържало удара в преградата. Задните врати зееха отворени.

С включени дълги светлини можехме само да видим как се люлееха диво в снежната вихрушка. Кайли превключи на къси и пред очите ни се открои вътрешността на вана. Трип Олдън, с вързани ръце и крака, мъчеше да достигне отворените врати.

Кайли мина в лявото платно и ги приближи.

— Какво правиш? — разтревожих се.

— Исках да го блъсна отзад — каза тя, — но ако хлапето падне, ще го прегазя.

Завихме по „Ийст Драйв“ и се изравнихме с вана. Бяхме на сантиметри от него, когато Медисън изведнъж сви вляво и удари десния калник на майбаха.

— Остави го — извиках, когато Кайли успя да овладее колата след удара. — Ще повикам подкрепление. Можем да затворим всички изходи от парка за трийсет секунди.

— Така е, ала само изходите за автомобили — възрази тя. — Ако го изпуснем, той ще изостави колата и ще прескочи стената, където поиска от тук до Сто и десета улица.

Тя отново се приближи до вана и този път Медисън зави рязко надясно, качи се на бордюра и изскочи на тревата, която през юли беше буйна и зелена, но в полуздрача на януари блестеше като стъкло на светлината на фаровете.

Ванът излезе от контрол и се плъзна странично надолу по хълма. Майбахът не се справи по-добре. Кайли наби спирачки, но гумите поднесоха и ние профучахме по заледения склон като хокейна шайба за един милион долара.