Островът на скъпоценностите

— Вие сте го заслужил, драги мой, и аз се радвам да мога да поздравя в същото качество и вашия син на тази трапеза.

Герд се надигна, озарен от щастие.

— Ваше сиятелство, как стигнах до тази чест?

— Много моля да предоставите решението по този въпрос на мен!

— Негово сиятелство дарява моя дом по такъв начин, че не намирам достатъчно думи за благодарност — извика майорът. — А пък самата тази къща е един дар от висока ръка, която аз…

— Стоп! — прекъсна го херцогът. — Сега най-сетне е времето да изясним тази заблуда. Не аз ви построих този замък, а почтеният капитан Шуберт.

Чу се едно всеобщо „Ах!“ на удивление.

— Да — продължи херцогът. — Капитанът извадил там зад Индия с и за барон фон Голвиц едно съкровище, от което на него и Каравей, който също е присъствал, паднал в скута един хубавичък дял. Той още нищо ли не е осведомил за това?

— Нито дума! — извика майорът удивен.

— Тогава нека после при виното барон Фридрих ни разкаже историята за Острова на скъпоценностите — най-увлекателната, която някога съм слушал.

Хелбиг скочи и прегърна стария морски вълк.

— Шуберт, приятелю, вземи си чашата и ми говори на „ти“. Ние сме бащи на един син, нека бъдем значи братя.

Чашите иззвънтяха, а херцогът попита:

— Защо само бащи на един син? Защо не и бащи на една дъщеря? Майоре, аз моля по тоя повод ръката на вашата дъщеря Магда за моя млад морски капитан, сина на Балдуин Шуберт. Ще получа ли отказ?

Надигна се всеобща радостна гълчава и скоро двамата млади хора лежаха в обятията си.

— Виж, Парпара, — рече Томас — паш така пеше и при нас, когато получих от теп първото млясване!

Всички се засмяха, а херцогът продължи:

— Аз не вярвам, че тези двама годеници, ще са единствените, които ще се съберат от сърце. Фрау Хартман, зная че обичате вярната душа, която съм определил за вас. Сега нали отпадна и последното препятствие, стояло на пътя, и ето защо съм убеден, че няма да го отблъснете.

Тогава заговорената се обърна с радостна усмивка към добродушния капитан Шуберт:

— Наистина ли все още ме обичаш?

— Нека Дявола ме замъкне, ако ми хрумне да кажа „не“. Аз служих за теб както патриарха Рубен за своята Изабел и съм радостен, че сега най-сетне мога да те взема на влекач.77

След като той изтъкна по един направо блестящ начин вещината си по библейските въпроси, чашите звъннаха за втори път една о друга и сега и Фред можеше да започне своя разказ за Острова на скъпоценностите.

Когато трите сестри се оттеглиха вечерта на същия ден в покоите си, дълго се гледаха мълчаливо. Накрая Фрея взе думата:

— Два годежа в един ден, хм!

— Да, два! Хм! — отбеляза и Ванка.

— Ах, два! Хм! — затвърди Цила.

— Ами ние? — попита гневно Дългата.

— Да, ние? — вметна също Дребната.

— Ох, ние! — избъбри вбесено Дебелата.

— Аз изобщо няма да се омъжвам! — врече се тържествено Синята.

— Аз никога няма да взема някой мъж! — отсече Зелената.

— А аз нивга няма да се сгодя, нивга! — закле се Дебелата, като притисна нежно към себе си своята Мими…