Орки

— Враговете ни не се съобразяват с нашите празници, капитане, и не са ме пратили тук, за да обсъждам този въпрос с вас. — Той се изправи на седлото и ги огледа един по един. — Напъхайте си главите в кофи с вода, ако трябва, но искам да се размърдате час по-скоро!

Роптаейки на висок глас, орките тръгнаха да си събират снаряжението.

Междувременно тълпата продължаваше да расте. Без да продумат, Крелим и помощниците му ги преведоха през площада и се отправиха към шатрата. Отвън имаше голяма група орки, както и отряд на почетната гвардия.

— Брей, имперската гвардия на Дженеста — подсвирна от учудване Алфрей.

Страк кимна, все още опитвайки се да прогони мъглата от главата си.

Слязоха от конете и Крелим нареди на оръженосците да останат отвън. Той въведе вътре Страк, Хаскеер, Алфрей, Джъп и Койла.

В шатрата имаше още часовои — живи и мъртви. Постовите, които трябваше да пазят Бретаг, бяха проснати на земята с прерязани гърла или забити в гърбовете ножове. Кръв имаше чак по стените.

Но това, което ги потресе, бе че от Бретаг нямаше и следа.

Джъп огледа празния трон и обяви:

— Хаскеер, ти май излезе прав. Този е станал и си е тръгнал.

— Но ти няма да можеш да го направиш, ако не си затвориш веднага устата.

Страк им махна да замълчат. Крелим посочи разрязания отвор в дъното на шатрата.

— Ето как са влезли.

— Защо въобще някой ще го взема? — зачуди се Койла. — Искам да кажа — за какво им е притрябвал?

Крелим сви рамене.

— Зная само едно — че празненството скоро трябва да започне и ако се разчуе, че Бретаг е изчезнал, може да има размирици.

— Меко казано — кимна Алфрей.

— Не бива да позволяваме това да се случи — продължи Крелим. — И то точно днес. Ето защо изборът падна на вашия отряд. Ще запазите случилото се в тайна. От вас се иска да откриете Бретаг и да го върнете тук.

— Ами ако не успеем? — попита Страк.

— Заповедта идва право от кралицата.

— С други думи, провалим ли се, по-добре да не се връщаме.

— Ти го каза, капитане.

Страк затвори очи и започна да масажира основата на носа си. После въздъхна и попита:

— Някакви идеи кой може да го е направил?

— Никакви. Но има една възможност. Преди няколко дни из района са се навъртали огньовници. Зърнал ги е драконов патрул вчера следобед на пътя за Хекълой.

— Само с това ли разполагаме?

Крелим кимна.

— Разчитаме на вас. Не се помайвайте повече.

Той се обърна и излезе, следван от помощниците си.

— Уф, проклет да е…

— Млъквай, Хаскеер — предупреди го с леден глас Страк.

— Огньовници? — попита Койла.

— Човешки култ. Поклонници на огъня или нещо подобно.

— Какви са? Унисти? Пантеонисти?

— Нито едните, нито другите.

— Това е магьосническа секта — поясни Алфрей.

— Какво? — подскочи Койла. — Откога хората разбират нещо от магии, че дори повече от нас, орките? Доколкото знам, бива ги само да изяждат магията.

— Може би това, че търсят магията, не означава, че я владеят — подхвърли Джъп. — Сигурно се опитват да опознаят земната енергия като другите древни народи.

— Звучи ми налудничаво — избъбри Хаскеер.

— Че какво чудно? Нали става въпрос за човеци, тъпако.

— Кого наричаш тъпак, боклук недорасъл?

— Достатъчно! — изръмжа Страк. — Никой не знае за какво може да им е притрябвал трупът на Бретаг, а и не е наша работа да гадаем. Най-важното сега е да го върнем на мястото му, инак денят може да свърши зле.

Джъп огледа района около опразнения трон.

— Може би магията ще е ключът към разрешаването на загадката — рече той. — Като например моите ясновидски способности. Те, вярно, са доста отслабнали напоследък, благодарение на тези проклетници — хората. — Той коленичи и вдигна нещо от пода до крака на трона. Беше късче плат. — Това не е от Бретаг. Грубо сукно е, не е от неговите дрехи.

— Може да е на всеки.

— Тъй де. Но не ми прилича и на униформите на пазачите. — Той вдигна глава към Страк. — Е, поне е някаква улика, ако не друго.

— И ще ти стигне ли? — попита го Алфрей. — За твоето ясновидство?

— Че знам ли? — повдигна вежди джуджето. — Напълно възможно. Ти какво смяташ, Страк?

— Ами, ти си следотърсачът. Търси.

Бяха на около десет мили западно от Каменна могила. Все още се виждаха кулите на двореца, но иззад хълмовете вече прозираха и върховете на настъпващите от север ледени планини. Заваля слаб дъжд. Той докара със себе си неприятната миризма на серни изпарения и гнило.

Орките бяха възседнали конете си и гледаха към Джъп, който бе коленичил на земята, заровил пръсти в калта, опитвайки се да напипа някоя от жилите на земната енергия. След известно време той се изправи и взе да се бърше.

— Тук силата е непостоянна. Проклети да са човеците.

— И все пак? — погледна го с надежда Страк.

— И все пак, струва ми се, че са се отправили към Таклакам.

— Доста голям район за претърсване, не смяташ ли? — обади се Койла. — Като се има предвид, че сме само трийсетина.

— Така е — съгласи се Страк. — Значи колкото по-бързо се захванем за тази работа, толкова по-големи са шансовете ни за успех.