Читаем Нещо лично полностью

Направих първия завой. Пред очите ми се появи кръглият прозорец. Но до него имаше още доста път. Вече започвах да ставам по-добър в преценката на мащабите. Държах глока насочен в близкия ъгъл на антрето на височина около метър и четирийсет, или някъде в гърдите на Кот. В този момент се намирах на около осем метра от вратата, а 9-милиметровият куршум тип „Парабелум“ е един изключително бърз куршум. Ако Кот излезеше навън, той щеше да бъде мъртъв след 1/80 част от секундата. Плюс моето време за реакция. Което щеше да бъде изключително кратко. В това бях стопроцентово сигурен.

Но Кот не излезе. Стигнах до антрето. Вратата на спалнята беше затворена. Три метра висока, с рамката — три и трийсет. С топка на бравата на височината на ребрата ми.

Долових женски глас зад нея.

Който не изричаше думи. Нито пък крещеше или стенеше. По-скоро пъшкаше задавено. Жената искаше да направи нещо или да достигне до нещо. Но не можеше. Всъщност искаше не е точната дума. Не беше гневна, а отчаяна. Тоест трябваше да направи нещо или да достигне до нещо.

Но не можеше.

Отстъпих крачка назад и подвикнах:

— Бенет? Още ли си долу?

Не получих отговор.

В спалнята настъпи внезапна тишина.

Изместих се встрани, предвиждайки и изстрел през вратата.

Но той не дойде.

Как да ги накараме да излязат навън? Никой не знае. Защото никой не го е правил. Нормално беше да залепя гръб за стената и от там да протегна ръка към бравата. Но вратите на Джоуи бяха твърде широки за подобни упражнения. По тази причина и аз, също като дребния човек, се стрелнах напред, завъртях топката, изритах вратата и едновременно с това отскочих назад и се прицелих.

Куршумът улучи Кот право в челото. Но не него, а отражението му в някакво огледало. Трясъкът на изстрела се сля с дрънченето на счупени стъкла, после светът отново утихна.

— Какво стана с предложението всеки да си върви по пътя? — прозвуча гласът на Кот.

Не бях го чувал цели шестнайсет години, но бях сигурен, че е неговият. Провлаченият говор на Арканзас, киселият тон на обиден човек.

— Ти не ми отговори — отвърнах.

— Нямаше смисъл да ти отговарям.

— Кой е в спалнята при теб?

— Ами виж сам.

Отново извиках на помощ архитектурните планове.

— Ти си на втория етаж на една много голяма къща — рекох. — А аз стоя пред единствената врата, през която можеш да излезеш. Току-що стрелях с пистолет насред Лондон. Това означава, че след пет минути тук ще се появят пет хиляди ченгета. Без храна можеш да оцелееш около три седмици. Но въпросът е какво ще правиш след това?

— Ченгетата няма да дойдат — отвърна той.

— Защо мислиш така?

— Бенет ще им каже, че е стрелял някой от неговите хора.

— Какво знаеш за Бенет?

— Знам много.

— Кой е в спалнята при теб?

— Ако не беше счупил огледалото, щях да ти покажа. Сега ще се наложи да влезеш.

Отстъпих крачка назад и извиках:

— Бенет? Още ли си долу?

Мълчание.

— Найс? Там ли си?

Никакъв отговор.

Направих обратна крачка към вратата.

— Предполагам, си разбрал, че Джоуи вече не е между нас — рекох. — Знаеш, че неговите момчета си плюха на петите. Така че аз мога да стоя тук колкото си пожелая. Дори ченгетата да не се появят, ти пак ще умреш от глад.

— Което означава, че пак ще изцапаш ръцете си с невинна кръв. Защото аз не съм сам тук. Ти вече го знаеш, нали?

После промърмори нещо от сорта „Кажи му, хлапе“.

Женският глас прозвуча отново. Все така неясен, но този път не чух предишното задавено пъшкане, а приглушен писък. Жената имаше превръзка на устата, което означаваше, че е и вързана.

Разнесе се нов писък.

— Това трябва да ме впечатли, така ли? — подхвърлих.

— Надявам се — отвърна Кот.

— Да не ме мислиш за социален работник?

Писъкът прозвуча за трети път. Висок и продължителен, заглушен от превръзката. После премина в отчаян стон, изпълнен с болка и унижение.

— Трябва да ти призная, че самият аз съм доста впечатлен — рече Кот.

Според архитектурните планове стаята беше десет на десет, с баня вляво и вграден гардероб вдясно. Стоях на абсолютно същото място, което заемах преди малко. Гледах в огледалото, което не отразяваше нищо, тъй като се беше превърнало в грубо парче шперплат. Там бях зърнал Кот, преди да пръсна стъклото. Ъгълът беше доста малък, но това важеше и за него. Трябваше да бъдат еднакви, както пишеше в гимназиалните учебници по физика. Основно положение в оптиката. Горната част на леглото би трябвало да е съвсем близо до мен, от другата страна на стената. А леглото е логичното място за една овързана като пашкул жена. Което от своя страна означаваше, че Кот е седнал в долната му част, близо до краката. Всичко това имаше смисъл, докато не проверих ъглите още веднъж. Оказа се, че долният край на леглото би го поставил в непосредствена близост до мен. Нелогично. Лишено от смисъл. Невъзможно. После си напомних, че леглото на Джоуи е дълго поне три метра, и смисълът се върна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер