Мъжки игри

Настя затвори очи и се отпусна на облегалката на дивана. Едва сега почувства колко са се уморили напрегнатите мускули на гърба й.

— Какво направихте с мен… Ако знаехте какво преживях през това време… Буквално не ми се живееше. Бях принудена да подозирам собствения си втори баща, който за мен е като истински. Всеки ден живеех с това и не знаех какво да правя… Ако знаех предварително, че цялата работа е в Мелник… Господи, Иван Алексеевич, защо, защо не ми казахте?

— Така трябваше. Бяхте естествена и се държахте правилно. И само затова не подплашихте Мелник. Защото вие не сте актриса и никой не би могъл да гарантира, че ще играете убедително. Повтарям ви: това са сериозни игри и в тях не се правят отстъпки на никого.

— Да, разбира се — промърмори тя, изпитвайки едновременно облекчение, отвращение и тъга.

— Анастасия, имайте предвид, че ще се наложи още известно време да изтърпите началника си. Още не сме готови да вземем решителни мерки, не всички материали са събрани. Аз настоятелно ви съветвам да си вземете отпуск или да влезете в болница. Явно сте болна, почивката и лечението ще ви бъдат от полза. А когато се върнете, всичко ще бъде свършено.

Генералът поседя още малко и си тръгна.

— Ще помисля — обеща тя и затвори вратата след него.

Чувстваше се буквално изтерзана от този разговор. Трябваше да се съблече и да си легне. И да забрави за всичко. Всичко лошо свърши. С баща й всичко е наред. Не е нужно повече да работи с Мелник. Ще се върне Житената питка. Да легне, да заспи и вече да не мисли за нищо лошо…

Не, има още нещо, което трябва да направи. Тя обеща. И чак след това може да си почива.

Настя отиде до телефона, помисли малко и решително набра един десетцифрен номер. Обаждаше се в града, където дълги години бе живял и където бе погребан Едуард Петрович Денисов.