Мъртви в Далас

— Карълайн Холидей Белфльор очаква от всички да знаят коя е.

— Кой?

Вдигнах поглед към Бил, който стоеше прав до прозореца. Аз седях на кухненската маса и пиех кафе от порцеланова чашка на цветенца.

— Карълайн Холидей Белфльор.

Бил пребледня като платно. После пристъпи напред и се стовари на стола до мен.

— Суки, направи ми услуга, моля те.

— Разбира се. Какво има?

— Изтичай до вкъщи и донеси Библията, която ще откриеш в стъкления бюфет в антрето.

Изглеждаше толкова развълнуван, че веднага грабнах ключовете и се качих в колата направо по халат. Едва ли щях да срещна някого в четири сутринта.

Влязох в къщата на Бил и открих Библията точно там, където ми каза. Свалих я от полицата много внимателно. Изглеждаше доста стара. В старанието си да не я изпусна едва не се препънах по стълбите към вкъщи. Бил седеше в същата поза, в която го бях оставила. Положих Библията на масата и той дълго я гледа, без да помръдне. Започнах да се чудя дали изобщо ще събере сили да я докосне, но стоях и чаках търпеливо. Най-после ръката му се протегна и белите му пръсти погалиха позлатените букви и протритата кожена подвързия.

Бил внимателно отвори книгата. На първата страница имаше родословно дърво с множество имена, изписани с избледняло мастило и няколко различни почерка.

— Това съм го писал аз — прошепна той. — Ето тези тук… — Бил посочи няколко реда от написаното.

Сърцето ми биеше учестено. Придърпах стола си по-близо и положих длан върху рамото му, за да запазя връзката му с настоящето. Едва успявах да разчета почерка.

Уилям Томас Комптън, бе написал някой от родителите му. Роден на 9 април 1840 г. И после, с друг почерк: Починал на 25 ноември 1868 г.

— Имаш рожден ден! — изтърсих аз възможно най-голямата глупост. За пръв път ми минаваше през ум, че Бил може да има рожден ден.

— Бях вторият син в семейството — каза той. — И единственият, който успя да порасне.

Спомних си, че Робърт, по-големият брат на Бил, бе починал на дванайсетгодишна възраст, а други две бебета — няколко месеца след раждането си. А тук, под пръстите на Бил, бе записано всяко раждане и всяка смърт.

— Сара, сестра ми, умря бездетна. — И това си спомнях. — Годеникът й загина във войната, съвсем млад. Всички млади мъже умряха по време на войната. Оцелях единствено аз, за да умра по-късно. Това е датата на смъртта ми, поне според семейството ми. Написана е с почерка на Сара.

Здраво стисках устни, за да не издам и звук. Гласът на Бил и начинът, по който докосваше Библията, ме караха да изпитвам дълбока тъга. Очите ми плувнаха в сълзи.

— Това е името на съпругата ми — каза той още по-тихо.

Наведох се да прочета. Карълайн Изабел Холидей. Стаята внезапно се завъртя пред очите ми. Нима беше възможно?

— Имахме и деца — добави той. — Имахме три деца.

И техните имена бяха там. Томас Чарлз Комптън, р. 1859 г. Значи съпругата му е забременяла веднага след сватбата им.

А аз никога нямаше да имам бебе от Бил.

Сара Изабел Комптън, р. 1861 г. Кръстена на леля си, сестрата на Бил. Родена по времето, когато Бил е заминал на фронта. Лий Дейвис Комптън, р. 1866 г. Роден след завръщането на Бил у дома. Починал през 1867 г. — написано с друг почерк.

— В онези години децата мряха като мухи — прошепна Бил. — След войната бяхме толкова бедни, че… нямаше никакви лекарства.

Искаше ми се да изляза от кухнята и да избавя Бил от тъжното си хлипане, но осъзнах, че щом той намира сили за тези мъчителни спомени, трябва да го направя и аз.

— А другите две деца? — попитах.

— Те оцеляха — отвърна той и напрежението по лицето му леко се разсея. — Но аз не се задържах дълго край тях. Том бе само на девет, когато умрях, а Сара — на седем. Сара имаше руси коси, като майка си. — По устните му пробяга усмивка. За пръв път се усмихваше така. Изглеждаше почти като човек. Сякаш в кухнята ми седеше някой друг, а не Бил, вампирът, с когото се бях любила допреди по-малко от час. Извадих една салфетка от кутията и избърсах сълзите си. Бил също плачеше, затова безмълвно подадох една и на него. Той изненадано я погледна, сякаш очакваше да види нещо различно — може би носна кърпа с монограм? Попи сълзите си и салфетката стана розова.

— Така и не разбрах какво е станало с тях — поклати глава той. — Загърбих всичко. Не се върнах нито веднъж, докато съществуваше каквато и да било възможност да са живи. Щеше да е твърде непоносимо за мен. — Погледът му се плъзна надолу по страницата.

— Джеси Томпсън, от която получих къщата, е последната ми пряка потомка — каза Бил. — Майчината ми линия също се е заличила с годините, докато накрая са останали само Лаудермилк, които се явяват единствените ми далечни родственици. Но Джеси действително е потомка на сина ми Том, а Сара, доколкото ми е известно, се е омъжила през 1881 г. Имала е четири деца, но едното от тях починало при раждането.