— Архиепископ Спаня е бил твърде усърден — каза той. — Открил е многото прегрешения, които дълги години са се вършили между тези стени, и е посочил виновниците. Проблемът му беше в собственото му его. И в това, че подцени предполагаемите си съюзници.
— Спаня беше глупак — каза Гало.
— Може би — отвърна Стам. — Но беше мой глупак.
— Какво ще правите с тази флашка? — попита Стефани.
— Всички нарушители ще бъдат наказани. Тъкмо обратното на онова, което би се случило, ако Спаня или нашият измамник тук бяха успели.
Желязната врата зад тях се отвори с грохот. Влезе Люк, който водеше още някакъв мъж. И двамата току-що бяха пристигнали от Малта.
— Шефът на малтийската служба за сигурност — прошепна Стефани на Малоун. — Казва се Кевин Хан.
Стам отведе Хан до една от килиите и го заключи. Малоун използва възможността, за да стисне ръката на Люк.
— Бандата се събра. Браво, момче — каза му той.
После забеляза, че Люк е със същата риза, шорти и маратонки, както в Малта.
— Днес да не е петък, че си толкова неофициален?
— Беше дълъг ден — ухили се Люк. — Чувам, че вече скачаш по покривите на вагони като в „Умирай трудно“. Радвам се да чуя, че още те бива за нещо…
— За късмет, влакът не се движеше много бързо.
Люк забеляза Гало в килията.
— Та той приличал напълно на кардинала! Никой не би се досетил.
— Какво ще правите с Ностра Тринита? — попита Гало Стам.
— Двата пергамента ще бъдат върнати на рицарите като тяхна собственост. Но Константиновият дар принадлежи на Църквата.
— Значи отива в архивите на Ватикана? — попита Стефани.
Стам пристъпи към масата и вдигна навития на свитък пергамент. Дясната му ръка бръкна под расото и когато се появи отново, не държеше флашката. А запалка. Щракна я и поднесе пламъка под сухия крехък свитък, който пламна. Стам го пусна на пода и за секунди свитъкът стана на пепел.
— Въпросът е приключен — каза той.
— Ние сме още тук — извика Гало от килията си. — Знаем всичко. Нищо не е приключило.
Кардинал Чарлс Стам стоеше неподвижен като статуя. Изгарянето на свитъка беше най-вълнуващото действие, което Малоун го бе видял до момента да извършва. Но той долавяше още нещо в погледа му. Облекчение.
— Архиепископ Спаня, при всичките си прегрешения, винаги е бил защитник на Църквата — каза накрая той. — Също като мен.
Малоун си представи как мъже като Стам са били принуждавани в течение на векове да вземат трудни решения. Като всеки от тях си е мислел, че постъпва правилно. И всеки от тях е грешал. Току-що една част от историята бе погубена завинаги. Част, която би била в състояние да хвърли различна светлина върху много неща.
— Ами флашката? — попита Стефани.
— Лично ще се заема с нарушителите. Започвам от сега.
Малоун виждаше във въображението си какво ще последва. Най-вероятно поредица от срещи на четири очи, последвани от внезапни оставки.
— Ще кажа на света истината — извика Гало. — Нея не можете да изгорите. Играта още не е завършила, кардинале. Ще има съдебен процес. Там ще видя и вас, и останалите лицемери в червено изобличени. Лично ще се погрижа светът да научи какво е пишело на пергамента.
Стам не отговори. Но на Малоун му беше ясно, че без документа Гало разполага само със собствените си думи.
Стам пристъпи към решетките.
— Подценяваш ме. Защита на вярата чрез проливане на кръв — това е дълг, който никога не бива да изоставяме.
Гало очевидно схвана намека.
— Това са думи на Константин — каза Стам. — Част от неговия дар. Свободата да убиваме в защита на вярата. Това конкретно Църквата го е взела присърце. Избили сме милиони.
Гало мълчеше.
— Какво имате предвид? — чу се гласът на Хан от съседната килия.
Стам се дръпна крачка назад, за да го виждат и двамата арестанти.
— Никой от вас няма да си тръгне жив от тук. Длъжни сте да изкупите гнусните си грехове. Още двама ще загинат, за да бъде защитена вярата.
— Аз пък какво съм направил? — попита Хан.
— Нареди убийството на Лора Прайс — отвърна Люк.
— И на монсеньор Рой — добави Стам. — Ти си също толкова виновен, колкото и другият участник в заговора.
След това даде знак на останалите да излязат.
— Малоун! — изрева Гало. — Не можеш да му позволиш това!
Люк отвори желязната врата.
— Малоун! За бога! Не му позволявай! Имаме право на съдебен процес. Това е убийство.
И тримата излязоха навън. Но не преди той да бе чул последния жален вопъл:
— Малоун!
Котън Малоун продължи напред, докато в съзнанието му отекваше цитат от Библията. Римляни 12:19.
Бележка на автора
Пътуванията ми покрай написването на този роман ме отведоха до някои от най-интересните и красиви места, които с Елизабет сме посещавали. Най-напред обиколихме езерото Комо и всичко свързано с неуспешния опит за бягство и последвалата екзекуция на Мусолини. Какво живописно кътче! После на два пъти отскочихме до Малта, която е наистина изумително място. В Рим и Ватикана вече бяхме ходили с опознавателна цел няколко пъти преди това.
А сега нека отделим фактите от художествената измислица.