Вече бях мислила за това, докато се опитвах да се сетя какво би могло да накара Виктор Дашков да проговори. Виктор бе казал на Ейб, че никой не може да му предложи нещо, с което да го изкуши да издаде къде се намира брат му, за когото се твърдеше, че можел да връща стригои към живот. Виктор излежаваше доживотна присъда и за него никакъв подкуп нямаше стойност. Но едно нещо можеше да развърже езика му, досетих се аз. Свободата. А имаше само един начин да се осъществи това.
Трябваше да измъкнем Виктор Дашков от затвора.
Само че реших засега да не го казвам на Лиса.
Единственото, което в момента знаех със сигурност, беше, че съм се провалила със спасението на Дмитрий. Марк ми бе казал, че е само вълшебна приказка, но трябва да се възползвам от възможността. Въпросът е: с колко време разполагах, преди Дмитрий да дойде, за да ме убие? С колко време разполагах, за да разбера дали невъзможното всъщност е възможно? Това бе истинският проблем. Защото ако Дмитрий се появи преди да имам шанс да намеря дракона в тази история — Виктор — нещата може да станат много грозни. Може би цялата тази работа с Робърт бе само една голяма лъжа, но дори и да не беше… е, часовникът тиктакаше. Ако Дмитрий пристигне за мен, преди да се добера до Виктор и Робърт, ще трябва отново да се бия с него. В това нямаше съмнение. Не можех да чакам за това магическо лекарство. Този път наистина ще трябва да убия Дмитрий и да изгубя всякакъв шанс да си върна обратно моя принц. По дяволите.
За щастие, винаги действам добре, когато съм под напрежение.