Читаем Кралицата дева полностью

Роуан затвори за миг очи. Сигурно тя отиваше да разбере дали нейният гвардеец е убил Джура — както му бе заповядала. Роуан се зачуди какво ли ще си помисли Брита, когато види, че Джура е жива, а от гвардееца няма и следа. Вероятно тя ще разбере точно какво се е случило — в най-добрия случай — ще се усъмни.

„Колко права беше Джура!“ — мислеше си Роуан и стомахът му се свиваше от ужас. Тя го бе предупредила още от самото начало за двуличието на Брита, но той бе тръгнал сам през земята на вателите. Сега животът му и животът на Джура бяха в опасност. Бяха заобиколени от врагове. Водеха враговете към нищо неподозиращите ириали. Джура бе права — Роуан бе докарал нещата дотук със своята самомнителност и високомерие.

Сега той трябваше да измъкне всички от кашата, която беше забъркал. Трябваше да приспива подозренията на Брита поне докато стигнеха близо до ириалските земи, където Джура и той можеха лесно да избягат. Ще успее ли да залъгва Брита дори до момента, в който ириалските и вателските мъже и жени се оженят помежду си? Най-важното бе да убеди Брита, че я желае. Само така можеше да запази живота на Джура.

Стомахът му се сви. Нима ще трябва да се откаже от срещата си с Джура тази вечер? Да не прекара нощта с нея? Не бива да изчезва от погледа на Брита или да я изпуска от поглед, защото тя е способна да изпрати някой друг със заповед да убие Джура.

Роуан уморено възседна коня си. Бе време за път.

<p>Единайсета глава</p>

Вечерта, след като се увери, че само Роуан я наблюдава, Джура напусна стана. Не се отдалечи много навътре в гората, но той не я последва толкова бързо, колкото на нея й се искаше. Тя си избра място, откъдето можеше да наблюдава палатката на Брита. Роуан бе влязъл при кралицата, но не бързаше да излезе.

Джура се опитваше да потисне яростта си. Убеждаваше се, че не се е надявала Роуан да сдържи обещанието си. Но това не я успокояваше. На зазоряване очите й бяха зачервени, а сърцето й се бе втвърдило като камък.

Тя се върна в стана, яхна коня си и тръгна заедно с цялата кавалкада. На два пъти почувства погледа на Роуан върху себе си, но не вдигна очи към него.

По време на обяда видя как той ухажваше Брита — слагаше залъчета хляб в устата й. Когато Роуан хвърли поглед към Джура, тя извърна глава в друга посока.

Тази нощ бе последната, преди да достигнат земите на Ириал. Джура се опитваше да изгони натрапчивите мисли от главата си. Напъха се в постелките и се опита да заспи. Бе събудена посред нощ от една ръка, която запуши устата й. Друга ръка сграбчи дясната длан на Джура, която неизменно почиваше върху ножа й.

— Аз съм — прошепна Роуан в ухото й.

Джура гневно се опитваше да се освободи от хватката му и се зарадва, когато усети, че Роуан се задъхва от усилие. В следващия миг загуби съзнание от удара, който Роуан стовари в челюстта й.

Свести се простряна край брега на поток. Роуан притискаше мокра кърпа към лицето й. Джура се опита да стане, но Роуан я прилепи към земята.

— Джура, моля те, пази тишина! Боли ли те главата?

— От твоето пухкаво шамарче ли? — храбро излъга тя, усещайки болезнени пулсации в главата си. — Какво си намислил да правиш сега? Да се отървеш окончателно от мен? Сигурно любимата ти Брита е решила, че е твърде рисковано да живея.

— Да — кротко потвърди Роуан. — Тя ни вида вчера заедно и изпрати един от гвардейците си да те проследи. Той бе прицелил стрелата си в теб, когато аз забих ножа си във врата му.

Джура премигваше насреща му в тъмнината.

— Не можех да дойда при тебе миналата нощ — продължи той. — Брита бе наредила да ме следят.

— За това остана при нея — хранеше я, целуваше я… Роуан запуши с целувка устата й. Ръката му се спусна към гърдите й.

— Имам план — промълви той. Устните му докосваха шията й. — Ще отведа Брита при Брокаин. Може би ще се харесат.

Той бе разкопчал колана й — измъкваше туниката през главата й.

— Армиите на Брита и Брокаин воюваха преди време. Брита победи — говореше Джура и не чуваше думите си. — Неправи това с мен! — умоляваше тя.

— Джура — шепнеше той, — не разбираш ли, че те обичам?

— Обичаш ме?! — възкликна тя. — Ако това е любов — по-добре ме мрази!

Роуан изхлузи туниката през главата й, започна да целува гърдите й. Знаеше, че отсъствието му може да бъде забелязано всеки момент. Брита можеше да се събуди и да види, че леглото му, поставено близо до нейното, е празно. Тя щеше да изпрати стражи да го търсят. Но точно сега страстта към Джура надделяваше над страховете му.

Джура извика от болка, когато той проникна в нея за първи път. Тя бе девствена и гневът й пречеше да се отпусне. Смъкнатият около глезените панталон блокираше движението на краката й. Тя се дърпаше и го отблъскваше, но Роуан не обръщаше внимание на болката й.

В очите й избиха сълзи, когато най-накрая тялото му се сгърчи върху нейното.

— Махай се от мен! — пъдеше го тя, блъскайки раменете му.

Той се отдръпна, претъркули се встрани от нея, започна да пристяга дрехите си. Джура ядосано навличаше своите.

— Джура — каза той, — следващият път ще бъде по-добре.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература