Мекушав, повтори си тя. Ако бе такъв, тя нямаше да се забърка в кашата, в която се намираше сега.
Докато се събличаше твърдо реши да се бие до смърт ако трябва, за да е сигурна в победата на Силеан. Те двете щяха да стигнат до финалния двубой и в момента, когато Силеан просто вдигнеше пръта, Джура щеше да се свлече на земята победена.
Утре по това време Силеан отново щеше да й бъде приятелка, а Дейр — неин съпруг. Утре в този час тя нямаше да е девствена.
Шеста глава
Сутринта Силеан изглеждаше доста уморена и отказваше да разговаря с Джура. Самата Джура направи опит да се сдобрят, но Силеан й обърна гръб.
Жените се отправиха към поляната; Джура усещаше как кръвта й закипява. По-скоро бе готова да й изтръгнат ръцете, отколкото да загуби в някоя от надпреварите.
Жребият бе теглен и, за неин ужас, в борбата Силеан, а не друга от жените, се падна срещу Мела. Останалите състезателки видимо изпитаха облекчение, тъй като Мела явно не гледаше на дисциплините като на спортни състезания, а участваше, за да победи на всяка цена.
Джура отново се опита да окуражи Силеан, но тя само просъска:
— Това развитие на нещата явно те радва. Сега ти ще бъдеш кралица. И какво? Възнамеряваш да отровиш Роуан и да дадеш трона на брат си ли? Или Роуан е този, към когото всъщност се стремиш?
Джура сви рамене.
— Ако не можеш да победиш една зерна, не заслужаваш да бъдеш кралица — каза тя и се отдалечи от намръщената Силеан.
През този последен ден Джура щеше да се състезава три пъти, а след това, на финала, щеше да излезе срещу Силеан — ако Силеан победи в борбата. Ако загубеше, тогава Джура щеше да застане срещу Мела и, независимо дали спечели или загуби, изходът нямаше да й допадне, защото или тя щеше да стане съпруга на Роуан, или Мела щеше да е кралица.
Силеан просто трябваше да спечели.
Джура се наложи с лекота в първите три дисциплини. Надбяга една от ириалките, след което заби шест стрели право в центъра на мишената и така победи едно феаренско момиче, което изненадващо бе стигнало до този етап на състезанието. Третата дисциплина бе малко по-трудна: трябваше да прескочи летва, поставена високо над земята. Едва успя. Почти се разплака от облекчение, когато далеч по-тежката от нея зерна бутна летвата и по този начин загуби.
На Джура й оставаше да се бие с победителката от двубоя между Силеан и Мела.
Битката между двете вече бе започнала. Тълпата инстинктивно усещаше, че това е решаващото състезание. Сравнявайки двете жени, изглеждаше сякаш орел ще се бие с колибри. Мела тежеше поне с двадесетина килограма повече от своята съперница. Силеан разчиташе на интелигентността, бързината и ловкостта си — предимства, които не помагаха много, когато едно дъбово дърво се готви да те задуши с клоните си и да те премаже.
Джура се присъедини към групата състезателки, застанали до оградата, за да наблюдават борбата. За разлика от тях, не викаше, а безмълвно се молеше с цялата си душа.
Мела обгърна с огромните си ръце Силеан през гърдите и я стисна.
— Надхитри я! — прошепна Джура. — Използвай слабите й места. Не се оставяй да те победи. — Надяваше се тези думи да достигнат до приятелката й и Силеан като че ли я чу, защото заби пръсти във врата на Мела и причинената болка принуди по-едрата жена да отстъпи.
Джура въздъхна с облекчение докато двете състезателки се готвеха за следващата схватка. Неволно погледна към кралските скамейки и видя, че Роуан я наблюдава. Изглеждаше угрижен. Зад него Дейр също бе насочил очи към нея. Тя отново се загледа в двубоя.
Мела събори Силеан на земята и се готвеше да скочи отгоре й. Силеан обаче се оказа прекалено бърза; успя да се претърколи и Мела се стовари на твърдата земя. В следващия миг Силеан бе отгоре и й извиваше ръката.
Липсата на ловкост попречи на Мела да отблъсне Силеан. Беше хваната като в капан.
Силеан успя да задържи Мела прикована към земята доста дълго. Накрая тълпата се развика:
— Откажи се! Откажи се!
След изчакване, което се стори безкрайно на Силеан, Мела се призна за победена.
Силеан се изправи, но лицето й не бе възторжено, а посивяло, свито от болка и изтощение. Успя да вдигне само едната си ръка в знак на победа, а другата висеше безжизнено.
Джура разбра, че приятелката й е пострадала и се втурна да види сериозно ли е.
— Стига! — скара се Джура, когато Силеан започна да протестира. — Облегни се на мен, но не оставяй тълпата да види, че не си добре. Лошо ли си изпати?
— Най-малкото три счупени ребра — прошепна Силеан едва-едва. — Да се откажа ли от двубоя с теб?
— Не. Ще започнем веднага. След броени минути ще загубя. Ако спреш за почивка няма да имаш сили да продължиш. А сега се обърни и се усмихни. Поздрави тълпата. Съвсем скоро ще свърши.
Сърцето на Джура биеше лудо докато вдигаше сопата и се подготвяше за „схватката“ със Силеан. Изобщо не възнамеряваше борбата да изглежда убедителна. Искаше само час по-скоро всичко да приключи, приятелката й да бъде обявена за победителка и с това намесата на англичанина в живота й да е само спомен…
Двете се отправиха към центъра.