Кошерът на Хелстрьом

Физическите изследователи си личаха отдалеч. В добавка към уголемената черепна кутия, те притежава ред други външни характеристики, които ги доближаваха до представата за следващото еволюционно стъпало в развитието на човека и същевременно ги отдалечаваха още повече от първоначалната дива форма. Закривените, дегенерирали остатъци от крака налагаха всеки специалист да бъде придружаван постоянно от мускулест, химически неутрализиран работник с бледа, невиждала слънце кожа, програмиран специално за да служи на своя господар. Именно заради изродените си крака, специалистите се придвижваха с помощта на колички, или помощниците им ги пренасяха на ръце. А макар ръцете на специалистите да не бяха дегенерирали, те бяха ужасно слаби и жилести, завършващи с дълги, чувствителни пръсти. Освен това, тези специалисти бяха генетически стерилни, странни създания от плът и кръв, обречени да изчезнат завинаги без да оставят потомство. Нарушеното равновесие между интелектуални и емоционални потребности при тези същества беше основната причина за неприятния им, раздразнителен характер, особено когато контактуваха с другите работници. Дори техните собствени помощници — симбиотите често ставаха жертви на подобни атаки. Единствено в отношението по между си, изследователите проявяваха взаимно разбирателство и дори нежна деликатност — характеристика, която Кошерът успя да получи в следващото потомство, след серия от неприятни конфликти, които бяха намалили значително работоспособността на този вид.

Най-сетне един от работещите наблизо специалисти спря и погледна към Хелстрьом. Той сви пръсти и на кошерния език на жестовете, подаде сигнала „побързай, не ми губи времето“. След това опря с нервен жест ръката си в челото, добавяйки: „Твоето присъствие прекъсва мисловния ми процес“.

Хелстрьом пресече забързано стаята. Специалистът, който го бе повикал, беше един от по-възрастните в групата — женска, чиято кожа беше покрита с белези от множество неуспешни експерименти. Придружаваше я прегърбен, мускулест химически неутрализиран работник с бледа кожа. Помощникът не прояви никакъв интерес, докато Хелстрьом предаваше чрез жестове краткия си доклад.

— Какво ни интересуват Външните и техните предположения? — попита женската.

— Успели са да установят, че главният проблем ще е в топлоотделянето, въпреки че са разполагали само с тези страници.

— Нима смяташ, че Външните могат да ни учат? — кресна специалистът без да прикрива гнева и раздразнението си.

— Ние често се учим от техните грешки — отвърна спокойно Хелстрьом, без да се поддава на настроението й.

— Изчакай малко — нареди тя и затвори очи.

Хелстрьом знаеше, че в този момент тя съпоставя безброй данни, търсейки потенциалната връзка между настоящата им работа и на пръв поглед погрешните заключения на Перюджи.

Не след дълго женската отвори очи и каза:

— Тръгвай.

— Информацията беше ли от полза? — попита Хелстрьом.

— Беше — рече тя. След това изръмжа, недоволна от признанието, но това бе по-скоро прелюдия към следващото гневно избухване. — По всичко изглежда, че съществата от твоя вид могат понякога да се натъкнат на някое ценно откритие — само благодарение на щастливата случайност!

Хелстрьом успя да прикрие усмивката си, поне докато стигна вратата на лабораторията. Шумът зад него оставаше на пръв поглед непроменен, но когато се извърна от прага, той забеляза, че няколко специалисти се бяха скупчили и жестикулираха оживено с езика на Кошера. Забеляза на няколко пъти символа „топлина“, но не можа да проследи останалите значения. С течение на времето изследователите бяха разработили свой собствен език, който използваха, когато разговаряха помежду си. За кратко време щяха да анализират и използват в работата си новопридобитата информация.

44