„Из лекциите на Нилс Хелстрьом. Присъстващите в залата виждат на екрана пеперуда, излизаща от пашкул. Но зад привидното в тази картина се крие нещо по-дълбоко и аз се надявам, че зрителите ще съумеят да го разкрият, макар и подсъзнателно. Тази пеперуда олицетворява нашата дълга борба. Това е символ на онези мрачни години от историята на човечеството, когато дивите са живеели с илюзията, че разговарят по между си. Тук е изобразена метаморфозата, превръщането на Кошера в спасител на човешкия вид. Защото това, което на пръв поглед остава скрито в тази картина, са щрихите на онзи далечен ден, когато ще се появим в цялата си красота пред обкръжаващия ни и заслепен от възхищение свят.“
— Предавателят е монтиран в ръчния му часовник — докладва Салдо. — Засякохме го секунда преди да го изключи.
— Чудесна сте се справили — похвали го Хелстрьом.
Двамата бяха озарени от светлините на електронните индикатори, в наблюдателното гнездо над хамбара, а наоколо работниците от охраната изпълняваха безшумно задълженията си, като от всяко тяхно движение лъхаше целеустременост. Нищо не би убягнало от вниманието на подобни часовои.
— Засякохме също наблюдение откъм планините — продължи Салдо. — Отбелязали сме първоизточника на картата.
— Великолепно. Дали липсата на успех ги накара да подновят опитите си, или в момента пазят мълчание.
— Второто. Подготвих за утре група, която ще отиде в района на пикник. Ще поиграят, ще се позабавляват, а вечерта ще се върнат. Групата е съставена само от опитни и проверени Отвън специалисти.
— Не разчитай да научиш много.
Салдо кимна в знак на съгласие.
Хелстрьом стисна очи, внезапно налегнат от умора и тревога. Напоследък отделяше все по-малко време за почивка. Това от което се нуждаеха най-много, а все не можеха да открият, бе по някакъв начин да отпратят Перюджи обратно, да отговорят на въпросите му, без всъщност да издават нищо. Всички тези загадъчни намеци и подпитвания за металургия и нови открития безкрайно изнервяха Хелстрьом. Какво общо имаше всичко това с Проект 40? Нови открития — да. Но металургията? Той реши да обсъди този въпрос със специалистите от лабораторията при първия удобен случай.
37
„Поговорка на Кошерните специалисти: Колко примитивни и изостанали в сравнение с нас са бихейвиористите2 на дивия свят Отвън!“
Перюджи чу драскането по вратата в съня си. Помисли си, че е кучето от детските му години, което го буди за закуска. Добрият стар Дани. В съня си Перюджи видя широката му, грозна муцуна, олигавената паст. Съвсем ясно осъзнаваше, че е в леглото, облечен само в долнището на пижамата, както беше свикнал. И изведнъж сънят му бе пронизан от тревожна мисъл. Та това куче е мъртво от много години! Той се пробуди в миг и наостри сетива за най-малкия признак на опасност.
Драскането продължаваше.
Перюджи стисна дръжката на пъхнатия под възглавницата тежкокалибрен пистолет и внимателно се надигна от леглото. Подът под босите му ходила бе студен. Той застана встрани от вратата и рязко дръпна дръжката, без да сваля веригата.
Навън беше звездна нощ. Изправена на прага и озарена от светлината на звездите стоеше Фанси, облечена в пухкаво кожено палто. С едната си ръка придържаше велосипед.
Перюджи затвори вратата, откачи веригата и отново я отвори. Осъзнаваше, че сигурно изглежда странно, облечен само в долнището на пижамата, с масивен пистолет в ръка, но искаше час по-скоро да я скрие от любопитни погледи вътре в стаята си.
Внезапно почувства въодушевление. Пращаха му тази малка сладурана за да го компрометира, така ли? Е, затова пък, той бе измъкнал един от тях извън гадния им чифлик!
Фанси го последва без да промълви нито дума и подпря колелото на стената. Междувременно Перюджи затвори вратата и я залости. Когато се обърна към нея, тя вече събличаше дългото кожено палто. Захвърли го върху кормилото на колелото и остана само по тъничката прилепнала рокля, която носеше при първата им среща. Очите й го гледаха предизвикателно и присмехулно.
Първо удоволствието? — питаше се Перюджи. Или първо работата? Ръката, с която стискаше пистолета, бе плувнала в пот. Божичко, колко секси беше тази кучка!