Кошерът на Хелстрьом

„Той се е ровил в архивите — помисли си мрачно Крафт. Нилс напълно предугади какъв човек ще се появи, още преди да го бе видял.“ Този път Външните им бяха изпратили хитър и находчив ум. Перюджи твърде лесно се натъкваше на всички грешки и слабости, допуснати от Кошера. Лошо, много лошо. За да прикрие тревогата си, Крафт се извърна рязко и закрачи към чифлика, който бе само на петдесетина метра от тях.

— Зависи какво разбирате под изчезнал без вест — заговори той. Едва сега забеляза, че Перюджи е останал под сянката на върбата и му викна. — Хайде, тръгвайте. Не бива да караме доктора да ни чака.

Перюджи го последва, прикривайки усмивката си. Помощник-шерифът беше станал съвсем прозрачен. Крафт очевидно бе изненадан от неочаквания въпрос за броя на изчезналите. И следа не беше останала от привидно загрижения, отдаден на службата си полицейски служител. Мислите на Перюджи постепенно взимаха нова насока. Бяха изгубили трима агенти само за да проверят случайно възникнало подозрение. Ала с разкриването на този помощник-шериф, който не беше никакъв помощник-шериф, първоначалното подозрение придобиваше съвсем нов смисъл. И добавяше още една щриха към картината. „Хелстрьом също е научил нещо — мислеше си Перюджи. — Узнал е, какво сме готови да изгубим в замяна на Проект 40. А сега да разберем, колко е готов да плати.“

— Винаги съм смятал, че изчезналият без вест си е изчезнал — заговори Перюджи право в масивния гръб на Крафт.

Крафт отвърна без да се обръща.

— Зависи. Някои хора изчезват по собствено желание. Един бяга от жена си, друг — от работата. Говоря за техническата страна на това понятие. Е, в случая с вашия човек нещата май не стоят точно така. Това, което искам да кажа е, че когато говоря за „изчезнал без вест“, имам пред вид човек, изпаднал в беда.

— И не вярвате, че тук някой би могъл да изпадне в беда?

— Това не е Дивия запад — каза Крафт. — В известен смисъл, да се живее тук е далеч по-безопасно, отколкото във вашите градове. Хората в нашия край дори не заключват вратите си. Прекалено много време се губи в търсене на ключовете. — Той се ухили през рамо и махна небрежно с ръка. — Пък и сега нали са на мода тесните панталони. Няма много място за ключове по джобовете.

Централната постройка на чифлика се издигаше право пред тях. От едната страна беше хамбарът, до който водеше широка, прашна пътека. Пътеката пресичаше стара телена ограда, от която бяха останали само коловете. Макар прозорците на къщата да бяха покрити с жълтеникави завеси, мястото изглеждаше някак пусто и изоставено. Перюджи разглеждаше учудено постройката. Нима беше празна? Но защо? Та нали къщите се строяха за това — за да бъдат обитавани. Тук ли живееха Хелстрьом и хората му? Защо не се чуваше никакъв шум отвътре — тракане на чинии или нещо такова? Тук ли се хранеха? Припомни си забележката на Портър за „отсъствието на признаци“. Много проницателна забележка. Повече информация се криеше в онова, което не се виждаше в чифлика на Хелстрьом, отколкото в това, което се набиваше в очи.

И ето, че Перюджи забеляза първия „позитивен признак“ — наличието на странен, кисел мирис. В първия момент си помисли, че се дължи на фотографски химикали, но сетне отхвърли тази мисъл. Миризмата беше далеч по-остра и дразнеща. Може би е свързана с насекомите на Хелстрьом?

В хамбара се влизаше през люлееща се врата, като в бар. Когато Перюджи и Крафт доближиха, крилата на вратата се люшнаха навън и лично Хелстрьом излезе да ги посрещне. Перюджи го позна от снимките, които беше виждал в досието му в агенцията. Хелстрьом беше облякъл бяло поло и сивкави панталони. На краката си носеше сандали на босо. Рядката му руса коса не бе съвсем сресана, сякаш е била разчорлена от вятъра и след това прегладена набързо.

— Здравей, Линк — посрещна ги Хелстрьом.

— Здрасти, докторе.

Крафт спря пред Хелстрьом и двамата се здрависаха. Застанал в непосредствена близост, Перюджи имаше чувството, че присъства на зле репетирана пиеса. Двамата си стиснаха ръцете така, сякаш го правеха за първи път.

Перюджи отмести поглед към отворената врата на хамбара. Нищо не можеше да се различи в мрака вътре.

Любопитството му изглежда забавляваше Хелстрьом. Той се усмихна широко, докато Крафт го представяше на Перюджи. Ръката на Хелстрьом беше хладна и суха. Хелстрьом даваше вид на човек, който принудително си налага да е спокоен, ала дланта му не беше изпотена. Очевидно се владееше чудесно.

— Искате да видите студиото ли? — запита той и кимна в посоката, в която беше погледнал Перюджи.

„Виж, този умее да си държи нервите“ — помисли си Перюджи.

— Никога досега не съм виждал филмово студио — отвърна той.

— Линк ми каза по телефона, че търсите някакъв ваш служител, изчезнал по тези места.

— Ах, да — Перюджи се питаше, защо не може да различи нищо зад отворената врата. Беше посещавал няколко холивудски студия и помнеше добре царящата атмосфера на организирана бъркотия — ярки светлини, мадами, камери, тичащи наоколо хора, а след това — миг покой докато протичат самите снимки.