Кошерът на Хелстрьом

— О, млъкнете! — викна Хелстрьом без да се обръща. — Естествено ще убиват птици, а също насекоми, зайци, мишки и всичко живо, което срещнат. Не можем да загубим едно нощно помитане само за да ви приберем.

Дипиъкс вдигна учудено глава. Нощно помитане?

— Защо го правите? — запита той.

— Заради храната, естествено. — Хелстрьом най-сетне се обърна и погледна пленника. — Необходимо ми е малко време за да реша проблема, създаден с вашата поява. Съмнявам се, че сте готов да изоставите прикритието си и да ми разкажете цялата история.

— Въобще не разбирам за какво говорите — възпротиви се Дипиъкс, ала целият беше облян в пот и Хелстрьом не пропусна да го забележи.

— Ясно — кимна той. В гласа му се долови тъга. — Не се опитвайте да избягате. Двете работнички получиха наставление да ви убият, ако направите опит да се измъкнете. И няма никакъв смисъл да ги заговаряте. Те не могат да говорят. Освен това са доста изнервени, защото подушват, че сте различен. Вие сте Външен сред нас, а те са обучени да премахват подобни нашественици. А, сега, надявам се, че ще ме извините.

Хелстрьом бутна една плъзгаща се врата и напусна лабораторията. Преди вратата да се затвори, Дипиъкс зърна широк коридор, облян в млечнобяла светлина и гъмжащ от голи човешки тела — както на жени, така и на мъже. Двама от тях тъкмо минаваха покрай вратата и Хелстрьом се спря. Носеха нещо, което напомняше на голо мъжко тяло, с отпусната глава и безжизнено полюшващи се ръце.

11

„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Пиша тези редове завладян от напразна самонадеяност. Опитвам се да си представя изследователите, които ще ги четат. Да разбера, дали са рожба на въображението ми, или наистина съществуват в необозримото бъдеще. Вече не се съмнявам, че Кошерът трябва да запази способността за възприемане на информация чрез четене за продължително време, може би завинаги. Друг е въпросът, дали подобна способност би могла да служи на една вечна идея. Може би ще дойде ден, когато моите думи още ще съществуват, но няма да има кой да ги чете. Ала и това е малко вероятно, защото много преди това материалът, на който са нанесени мислите ми, ще бъде използван за други цели. Значи наистина само от самонадеяност се обръщам към моя въображаем бъдещ читател. Дали желанието да пиша не е пробудено от подсъзнателното усещане, че отреденото ми време изтича? В едно съм напълно съгласен с моята майка-първосъздателка — когато решаваме проблема с Външните, не бива да им се противопоставяме, а да търсим път за компромис и постепенно да ги приобщаваме към нашето общество. В тази насока съм съсредоточил усилията си и ако вие измените на тези принципи, може би все още не е късно да се вслушате в моя съвет.“

Една млада работничка-пазач прекъсна дрямката на Хелстрьом. Беше забелязала на екрана за наблюдение Външен, навлязъл в територията на Кошера. Клетката, която обитаваше Хелстрьом, бе напълно затворена и осигуряваше комфорта, полагащ се на един специалист. Работничката, която бе дошла да го извести лично, предаде важната информация с отсечените, безшумни движения, с които се характеризираше езика на жестовете, използван в Кошера.

Нашественикът се бе разположил на хълма над централната част от Кошера. Използваше бинокъл, за да огледа местността. Бяха го проследили от външния периметър, след като се бяха задействали датчиците в подземния тунел. Оставил бе своя съдружник при фургона на пътя за Фостървил.

Цялото послание отне не повече от три секунди.

Хелстрьом въздъхна, надигна се от меката и топла постеля и даде знак, че е приел съобщението. Работничката-пазач напусна клетката. Хелстрьом пресече бос хладния под, което му помогна да се отърси от сънливостта и активира монитора, свързан директно с външните датчици на Кошера. После съсредоточи вниманието си върху мястото, посочено в съобщението.