— А, знам много добре откъде идвате — заговори навъсено той. — Работите в някоя от онези секретни правителствени агенции — ЦРУ, или нещо подобно. И си мислите, че морето ви е до к…
— Благодаря за повишението — кимна тя, но за миг беше трепнала. Разговорът неочаквано бе поел в неприятна за нея посока. Еди я бе инструктирал, че Шефа наредил да попритиснат помощник-шерифа, но без да го плашат.
Крафт се намести в креслото. В стаята настъпи напрегната тишина, въздухът изглеждаше зареден с електричество. Той отчаяно потърси някакво извинение за да се измъкне навън и да се добере до телефона. Би могъл, например, да каже, че отива до тоалетната, но жената отсреща сигурно щеше да го проследи, за да се увери, че няма да потърси телефон. Въпросът беше, заслужава ли си да рискува и да се свърже с Хелстрьом? Съмняваше се, че телефонните линии с чифлика вече се подслушват. Какво ги караше да смятат, че е свързан с Хелстрьом? Спомни си за времето, когато се беше разболял от храната на Външните и го прибраха на лечение в Кошера. За прикритие пуснаха слуха, че са големи приятели със старата Трьова, което бе вярно, само дето тя беше умряла отдавна и бе поела своя път към резервоара. Какво можеше да е пробудило подозренията на тези тайни служители на правителството?
Но мислите непрестанно го отнасяха в миналото, раздухвани от ветровете на страха, от съмнения за допуснати неволни грешки. Дали причината е онзи случай, или пък когато… Безсмислено беше да си блъска главата над възможните причини.
Телефонът иззвъня неочаквано и го стресна от това тревожно пътуване. Той сграбчи слушалката, вдигна я и за малко да я изпусне върху бюрото. Гласът отсреща звучеше тревожно и пронизително.
— Ало? Ало?
— Помощник-шериф Крафт.
— Там ли е Кловис Кар? Казаха ми, че е при вас.
— Тук е. Кой се обажда?
— Дайте да говоря с нея.
— Това е служебен телефон и аз…
— Това е служебен разговор, мътните го взели! Дайте й да се обади!
— Да, добре…
— Хайде, по-бързо! — Нямаше никакво съмнение, че гласът беше привикнал да издава команди и очакваше единствено смирено подчинение. Крафт долавяше силата зад този глас.
Той подаде слушалката на Кар.
— За вас е.
Тя го погледна изненадано, доближи слушалката до ухото си и каза:
— Да?
— Кловис?
Тя мигновено позна гласа: самият Шеф! Майчице мила и вси светии, Шефа се обаждаше тук!
— Кловис на телефона — докладва пресъхнало тя.
— Знаеш ли с кой говориш?
— Да.
— Идентифицирах гласа ти със записаните при мен гласови данни. Искам сега да ме слушаш съвсем внимателно и да направиш точно това, което ще ти кажа.
— Да, сър. За какво става дума? — Съдейки по тона му, бяха загазили дълбоко.
— Помощник-шерифът може ли да подслуша разговора ни?
— Съмнявам се.
— Няма как, ще трябва да рискуваме. Слушай сега: самолетът, с групата от ФБР и момчетата от Данъчната инспекция по алкохола се е разбил някъде в планините на север от вас. Няма оцелели. Може и да се касае за инцидент, но ние действаме на основата на предположението, че не е. Току що разговарях лично с директора на ФБР, който е на същото мнение, особено като се има пред вид случаят, по който работим. Към Сиатъл пътува нова група, но ще мине известно време, преди да пристигне.
Тя преглътна болезнено и погледна уплашено към Крафт. Заместник-шерифът се беше изтегнал назад, скръстил ръце на тила си и гледаше замислено тавана.
— Какво искате да направя? — попита тя.
— Вече се свързах по радиостанцията с останалите членове на групата, но Джанвърт не беше при тях. Още ли е в чифлика?
— До колкото ми е известно, сър.
— Добре, тук сме безсилни. Може дори да ни е от полза. Наредих на останалите да слязат и да те вземат. Ще наредиш на помощник-шерифа да дойде с теб. Използвай сила, ако това е необходимо. Но трябва да на всяка цена да ви придружи, ясно ли е?
— Ясно. — Тя пъхна неволно пръсти в чантата и сграбчи дръжката на пистолета. Погледът й се спря на тежкокалибрения револвер в кобура на Крафт. Копелдакът сигурно го наричаше „пушкало“.
— Дал съм ясни инструкции на ДТ — продължаваше Шефа. — Ще се придвижите към чифлика и ще го превземете с директна атака, унищожавайки всякаква съпротива. Директорът е съгласен, че трябва да се действа открито. Цялата отговорност, естествено, ще поемем ние. От ФБР ни обещаха пълно съдействие. Разбираш ли?
— Разбирам.
— Надявам се, да е така. И никакви рисковани действия. Ако помощник-шерифът се опита да ви попречи — отстранете го. Същото се отнася за всеки друг, изпречил се на пътя ви. После ще измислим някое подходящо обяснение. Искам най-много до час чифликът да е в наши ръце.
— Разбрах, сър. ДТ ли поема командването?
— Не. Докато стигнат до чифлика, ти ще ръководиш операцията.
— Аз?
— Ти. Откриете ли Джанвърт, предаваш всичко на него.