Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

И напред ни повеждат пътеките вечно
през скали и под горски зелен гъсталак,
край реки невидели морето далечно
и покрай пещерите изпълнени с мрак;
през кристалния сняг на студените зими,
на разцъфнало лято през топлия дъх,
по скали и зелени тревисти килими,
и под ясна луна край планинския връх.

Тъй напред ни повеждат пътеките вечно
под звезди и под облачен мрачен покров,
но краката след дългия път надалече
пак на родния дом чуват тихия зов.
А очите от огън и меч изморени
след чертози и ужас невиждан до днес,
най-подир си отдъхват в ливади зелени,
край познатите хълмове с тихия лес.

Гандалф го изгледа.

— Драги ми Билбо — рече той, — какво става с тебе? Ти не си вече същият хобит, който беше преди.

Те минаха по моста, после край воденицата до реката и излязоха точно при вратата на Билбо.

— Я гледай! Какво става тук? — възкликна хобитът. Пред дома му цареше голямо оживление; хобити от всякакъв вид — ползващи се с уважение и с неуважение — се тълпяха около вратата, а други влизаха и излизаха, „без дори да си избърсват краката в изтривалката“, както си помисли ядосано Билбо.

Ако той беше изненадан, останалите бяха двойно по-изненадани от него. Той се бе върнал тъкмо посред една продажба на търг! На портата беше закачена голяма обява с черни и червени букви, в която се казваше, че на двайсет и втори юни господата Дълбайсън, Дълбайсън и Ровичкинс ще разпродадат на търг имуществото на покойния Билбо Бегинс. Продажбата щяла да започне точно в десет часа.

А сега наближаваше пладне и повечето от вещите бяха вече продадени почти на безценица (което не е необичайно за продажбите на търг). Братовчедите на Билбо от фамилията Секвил-Бегинсови бяха заети с размерване на стаите, за да видят дали техните мебели ще се поместят в тях. Накратко казано, Билбо бе признат за мъртъв и немалко от онези, които бяха потвърдили това, със съжаление разбраха, че твърдението им е било погрешно.

Завръщането на господин Билбо Бегинс предизвика голямо вълнение както на Хълма и Под хълма, така и Отвъд реката. Оказа се, че това е нещо повече от „чудо за три дена“. Неприятностите със закона впрочем продължиха с години. Трябваше да мине дълго време, за да признаят господин Бегинс отново за жив. А онези негови съседи, които бяха направили изгодни покупки при търга, дълго оспорваха това; накрая, за да спести време, Билбо се видя принуден да откупи обратно голяма част от собствените си мебели. Много от сребърните му лъжици бяха изчезнали тайнствено и не се откриха повече. Билбо подозираше, че в това имат пръст Секвил-Бегинсови. От своя страна те пък никога не признаха, че завърналият се господин Бегинс е истинския и впоследствие поддържаха крайно хладни отношения с Билбо. А всъщност така много бяха желали да живеят в хубавата му дупка!

Впрочем Билбо откри, че е загубил и друго нещо освен сребърните лъжици — доброто си име. Вярно е, че завинаги след това остана приятел на елфите и че се ползваше с уважението на джуджета и вълшебници, но пред съседите си вече не минаваше за почтена личност. Всички в околността го смятаха за „смахнат“ с изключение на племенниците и племенничките му по линия на рода Тук, но дори и те биваха възпирани от по-възрастните да общуват с него.

За съжаление трябва да кажа, че Билбо никак не се тревожеше от това и песента на чайника върху огнището сега му се струваше далеч по-мелодична, отколкото в ония спокойни дни, преди да го навестят Неочакваните гости. Меча си той окачи над камината. Ризницата му стоеше закачена на една специална стойка в преддверието (докато не я предаде в музея). Златото и среброто бяха похарчени главно за подаръци — едновременно полезни и чудати, — които до известна степен обясняваха обичта на племенниците и племенничките му към него. Вълшебният пръстен обаче Билбо запази в дълбока тайна и го използваше най-вече, когато идваха неприятни посетители.

Билбо запълваше времето си с писане на стихове и гостуване при елфите. И макар че мнозина поклащаха глава, почукваха се по челата и казваха: „Горкият стар Бегинс!“; макар че малцина вярваха на разказите му, той живя щастливо до края на дните си, а те не бяха малко.

Торбодън, резиденция на уважаемия господин Б. Бегинс

Една есенна вечер, няколко години по-късно, Билбо седеше в кабинета си и пишеше спомени — смяташе да ги нарече „Дотам и обратно, ваканцията на един хобит“, — когато на вратата се позвъни. Бяха Гандалф и едно джудже, а джуджето всъщност беше Балин.