Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— Няма как, ще приема — рече Торин мрачно. — С това наистина ще приключим сметките и дано повече никога не се срещнем! — После той се обърна и се провикна над стената: — Хитро ме измамихте, няма що! Добре сте се досетили, че не бих могъл да оставя в чужди ръце елмаза Аркен, съкровището на моя род. Съгласен съм за него да ви дам една четиринайсета част от богатствата в сребро, злато и скъпоценни камъни. Това обаче ще бъде същевременно и обещаният дял на този изменник, неговата награда, пък вие си я делете както искате. Съмнявам се, че той изобщо ще получи нещо от нея. Във всеки случай, ако искате да остане жив, вземете си го с вас; той вече не ми е приятел, а враг.

— Хайде, слизай при приятелите си — обърна се Торин към Билбо, — иначе ще те хвърля аз.

— Ами среброто и златото? — попита Билбо.

— Тях ще получиш по-късно, когато разпределим всичко — отвърна Торин и добави: — Хайде, слизай!

— А дотогава ние ще задържим камъка — извика Бард.

— Не се държиш както подобава на един Крал под Планината — забеляза Гандалф. — Но нещата все още могат да се променят.

— Да, могат наистина! — потвърди Торин. Слабостта му към съкровищата беше толкова голяма, че той вече премисляше дали с помощта на Даин не би могъл да си възвърне елмаза, без да заплати обещаната награда.

И тъй, Билбо се спусна по стената и си тръгна, без да получи нищо за всичките неприятности, които бе преживял. Оставаше само с ризницата, която Торин му бе дал по-рано. Не едно и две от джуджетата изпитаха срам и съжаление в този момент.

— На добър час! — извикаха те. — Може отново да се срещнем като приятели.

— Махай се! — изкрещя подире му Торин. — На гърба си носиш ризница, изработена някога от изкусните джуджета, която не заслужаваш; нея стрела не може да я пробие, но ако не побързаш, ще пронижа жалките ти крака!

— Хайде, хайде, не се гневи толкова! — посъветва го Бард. — Ще ти оставим време до утре. По пладне ще се върнем, за да видим дали си отделил от съкровището частта, срещу която ще получиш камъка. Ако си сторил това без хитрина и измама, ще се разотидем мирно и тихо и войската на елфите ще се върне в гората. Доскоро виждане!

С това разговорът приключи и пратениците се върнаха в лагера, а Торин изпрати чрез Роак вестоносци, които да предупредят Даин за случилото се и да го подканят да побърза.

Измина денят, а после и нощта. На следващия ден вятърът се обърна на запад и небето силно притъмня. Рано сутринта в лагера отекна вик. Бързоходци дотичаха и съобщиха, че армия от джуджета се е появила при източното разклонение на Планината и бързо напредва към Дейл. Даин бе избързал през нощта и пристигаше по-рано, отколкото го очакваха. Воините му бяха облечени в дълги до коленете ризници от стоманени халки, а на нозете си носеха чорапи от тънка и гъвкава метална мрежа, чиято направа бе тайна на оръжейниците на Даин. Джуджетата по начало са доста силни за ръста си, но тези бяха по-силни от всички други. Обикновено се сражаваха с тежки двуостри кирки, но всеки от тях носеше и по един къс, широк меч, препасан на кръста, както и по един заоблен щит, преметнат на рамо. Брадите им бяха раздвоени, сплетени на плитки и пъхнати под коланите. Шлемовете им бяха железни, обувките — също подковани с желязо, а от лицата им лъхаше свирепа храброст.

Лагерните тръби призоваваха хора и елфи на оръжие. Джуджетата вече се изкачваха към долината с бърза крачка. Спряха между реката и източното разклонение; няколко от тях обаче продължиха пътя си, прекосиха реката и се приближиха до лагера. Там те оставиха оръжието си на земята и вдигнаха ръце в знак, че идват мирно да преговарят. Бард излезе да ги посрещне, а с него тръгна и Билбо.

— Изпраща ни Даин, синът на Наин — отвърнаха те на въпроса на Бард. Бързаме да отидем при нашите родственици в Планината, тъй като научихме, че са си възвърнали някогашните владения. Но кои сте вие и защо стоите в равнината като врагове край обсадена крепост?

Това, разбира се, бе казано по учтивия и старомоден начин на изразяване при подобни случаи, но всъщност означаваше: „Искаме да минем; дайте ни път, иначе ще се бием с вас!“ Джуджетата на Даин възнамеряваха да се промъкнат между Планината и завоя на реката, защото тясната ивица земя там не изглеждаше така здраво охранявана.

Бард, разбира се, отказа да позволи на джуджетата да тръгнат направо към Планината. Той искаше първо да получи златото и среброто, обещани от Торин в замяна за елмаза Аркен, защото се опасяваше, че щом веднъж тази многобройна и войнствена армия влезе в крепостта, Торин ще се отрече от дадената дума. Джуджетата на Даин носеха голям запас от продоволствия — из дългия път всяко от тях освен оръжието си бе влачило на гръб и по една тежка торба. Снабдени по този начин, те щяха да издържат още дълго на обсадата, а в това време можеха да пристигат още и още джуджета, тъй като Торин имаше много родственици. Можеха също да отворят наново и някоя от другите порти, което би наложило на обсаждащите да обкръжат цялата Планина, а за това не бяха достатъчно многобройни.