Хамлет, принц датски

и както в миналото глас народен

да стана аз?

Розенкранц

                На своя принц е предан

народът.

Хамлет

                Да го поведа и трона

прогнил да срина?

Гилденщерн

                        Принце, моля,

това е политика.

Хамлет

                Странно чувство —

такава тежка цел да си поставиш…

Благодаря.

Розенкранц

                Не ще ви пречим, принце.

(Розенкранц и Гилденщерн излизат.)

Хамлет

Да бъдеш или да не бъдеш — ето

въпросът. А щом бъдеш ти — какъв?

Да бъдеш принц! Край трона да стоиш

с усмивка, най-лоялният велможа!

Защо не върху трона? Там е друг

и трябва да го чакаш да умре,

да се съсири черната му кръв…

Или гърдите му да прободеш,

за бащината смърт да отмъстиш!

На майчиното ложе да измиеш

срама! Защо се колебая? О, не, не.

Ще впия поглед в мерзкото лице,

в развратната уста, в очите влажни:

разбрах те кой си, пипнах те сега,

сега бих могъл да опитам тайно

муцуната ти сам да разкрася!

Да бях актьор, веднага бих разбулил

тук всичкото му тайно, скверно зло,

прикрито под усмихнатата морда.

Това ме мами… Но това лице

връстниците ми ще познаят само —

а после никой. По-добре навеки

да го изоблича ведно с ония

чудовища, ведно със всичко гнило,

с което в Дания е обкръжен.

Но аз съм и поет! И ще напиша

присъда зла, която ще пребъде

през вековете и с нетленен пръст

ще сочи този гноен цирей… Виж ти,

какъв дар слово! Но не е ли жалко

да го хабя единствено за мен?

Да събера народа на пазара

и да говоря… Той не е от кал

и думите ми в него ще родят

срещу тирана буря безпощадна…

Това ме мами, мами… Но след туй

не бих могъл да сторя нищо… Жалко!

Какъв актьор бих бил! Но ако бях,

ще мога ли да предизвикам буря,

която срива тронове? А после

как бих написал бъдните си драми?

Тогаз — по дяволите! Чрез игра ли

да смъкна маската му аз или

над прага като прилеп да го прикова?

Или с народа разярен от трона

да го сваля? Какво тогаз, какво?

А ако само си внушавам, че желая

да отмъстя? Защо да съм актьор,

единствено за да го демаскирам?

Щом трябва да играя, ще играя,

защото туй е в мен, защото трябва

да пресъздавам хора — все едно

добри или жестоки! Него бих

играл с най-много страст — и още как!

Актьор да бъдеш! Или пък да пишеш,

но не за мъст, а само за разтуха,

щом вдъхваш ти на думите живот.

Защо да пиша само? И защо

да не говоря? Да съм вожд народен

и да говоря, както пее птичка —

тъй хубаво и пламенно, че сам

да бъда убеден и да повярвам,

в това, което казвам! Да съм нещо —

това е то изкупващата дума!

Да съм актьор! Поет или пък просто

да тръгна със народа си? Какво?

О, богове, какво да избера?

Или да бъда Хамлет? Ах, какво

бих сторил, ако бях аз нещо? Да,

ала какво? В туй тъкмо е въпросът.

1934