Керванът на робите

— Под хирург се разбираше хора, художествените, дето свирели и пели: „хвала на вас, следвайте ни нас“ или пък „тиха Божествена песен се носи към свода небесен“. При туй има духовита музика и цигу-мигу на виолина.

— Хирурзите наистина ли се занимават с това?

— Да. Сам го видял в театър олмюциговския по време на странстванията моите. Било е в опера прециоза, момчето циганското, и Вълшебния стрелец или Самиел сатанинския.

— Тогава съм принуден да установя, че пак объркваш нещата. Хирург е онзи лекар, който лекува различни страдания не с лекарства, а така да се каже с „външни“ средства, лекува също и счупени кости. А драматургът е учен човек, чиято дейност наистина е свързана с театъра, но самият той никога не се появява на сцената, поне не се появява в качеството си на драматург. Той дава указания как да се поставят пиесите. Ти объркваш театралната сцена с болничното легло.

— Туй не е никаква грешка заблуждаваща! Защо някой път леглото болното да не се появил на сцена театралната? Защо все аз да съм бил човекът, дето правел объркване? Аз носил в главата страшно много образование опознавателското?

— Да, също както и Бащата на смеха „носи“ в главата си своите страни, народи, градове и села!

— О, не! Глупости неговите са не сравняват с познания моите. По пътешествия разнообразните дори съм запознал с наутика64 и антропология.

— Тъй! Наистина ли? И какво разбираш под антропология?

— Туй съм учение за морските води солените и корабоплаване ветроходното и парното.

— Добре! А какво е наутика?

— Туй са били винаги познания за хората, питомните и дивите, за ескимосите, дето се напивали с лой, и за негрите, людоизедните.

— Пак грешиш. Антропологията е наука за човека, а наутика означава мореплаване.

— Тогаз съм се обвинил сам в едно разместване, малко и простимо. Туй лесно могло случи се, щото значи антропология пътува на наутика, в каюта или на средна палуба, корабната. Вие пътувал вече на нилски кораб тукашен?

— Да, както на дахабийе, така и на сандал.

— Но навярно не и на ногер, тук обичайния?65

— Не.

— Тогаз ще видите ногер във Фашода, щом утре там пристигнели.

— Познаваш ли града?

— Много, извънредно много! Съм били там много чест?

— Виждал ли си мюдюра, на когото трябва да се представя и да предам пленниците?

— Срещнал го на улица обществена. Име негово било Али Ефенди, ама много чест наричали го и „Абу хамса мия“66.

— Чувал съм за това. Предишният мюдюр Али Ефенди ал Курди беше свален, защото се провинил в злоупотреба с пари. Новият мюдюр, който също се казва Али Ефенди, бил много строг, особено що се отнася до търговията с роби. Щом в ръцете му попадне някой провинил се, почти винаги присъдата му гласи: престъпникът да получи петстотин удара, поради което хората обичат да наричат мюдюра Бащата на петстотинте.

— Да. Щом утре му предадем джум и хомри, всеки от тях сигур получат петстотин тояги, яки и пиперлии.

— Нима човек може да издържи толкова удари по стъпалата си?

— Туй не може знам, щото досега още съм не получавал петстотинте. Но ако се ударят по гръб голия, то сигур умрат престъпник криминалният. Но я чуй! К’во бил т’ва? Не прошумолял ли нещо в храсти?

Шварц също беше доловил шума. Той подкани джалабите, които разговаряха на висок глас, внимателно да се ослушат. При настъпилата тишина се разнесе доста силно сумтене и пъхтене; подобни звуци издават някои животни, когато надушат следи, но не могат добре да се ориентират.

— Аллах да ни закриля! — извика водачът. — Това е пак някой лъв! Ще ни изяде, защото сме вързани и не можем да избягаме!

— Мълчи! — подвикна му Бащата на единайсетте косъма. — Най-много да е някой млад лъв. Ако беше възрастен, отдавна вече да е скочил върху нас. А това животно е неопитно в надушването на дири. Щом ни забележи, изобщо няма да се осмели да се приближи.

— Младо ли? — попита Шварц. — Иска ми се да го заловя живо!

— Щом е така, тогава нека опитаме да го хванем, но въпреки всичко трябва да сме предпазливи, защото не знаем колко е пораснало. А може да е някоя хиена, надушила миризмата на прясно лъвско месо.

— Ще проверя.

Немецът взе пушката си и се отдалечи от огъня. Все още не беше излязъл от обсега на светлината му, когато животното се появи иззад храсталаците. То имаше приблизително размерите на голям пудел, следователно вече беше в състояние енергично да се отбранява. Когато забеляза човека, лъвчето не избяга, а приклекна, прилепяйки тялото си плътно о земята и започна ядно да ръмжи, но все пак не посмя да скочи върху него.

— Ето го! — извика Шварц. — Дайте одеяла, бързо няколко одеяла!