Изборът

— Не, не — противопостави се тя. — Остави първо тези хора да си отидат. Не искам убийства!

Той понечи да скочи към нея. Тогава аз го сграбчих за лактите, притиснах ги здраво към тялото му и запитах:

— Значи ти си палачът на бея?

— Да, аз съм джелладът. Вие ще умрете — отвърна той и поиска да се освободи.

— Стига да можеш, убий ни! — рекох, като го пуснах и измъкнах револвера си. — Твоят живот срещу нашия!

По чертите му се виждаше, че води силна вътрешна борба. След това посочи изхода и кресна:

— Махайте се, изчезвайте, кучета, синове на кучета! Ще разбера какво сте търсили тук и ще ви съдя. За вас щеше да е по-добре да не бяхте се раждали!

Излязохме.

4. Отче наш, който си на небето

Верни на намерението си, бяхме отплавали с парахода на „Сосиета Рюбатино“ от Тунис за Сфакс. Тук Търнърстик откри, че може да пожъне богата нива като продаде не само остатъка от стоките, които беше оставил под надзора на кормчията, а и да вземе нов товар. В търговията той беше хитър и разсъдлив, както бе способен в морето, и вследствие на успехите си се намираше в розово настроение, правеше посещение след посещение, съветваше се и имаше време за разговор с мен само вечер. Ето защо реших да се забавлявам по друг начин — да посетя забележителния остров Каркенах. Манди, малтиец и най-значителният търговец в града, при когото с удоволствие се отбивахме, ми предостави платноходката си и няколко души. Останах на острова четири дни и се върнах едва на петия привечер. Позанимавах се около час с кърпеж на леко повредения си тоалет и отидох да благодаря на Манди. Денят междувременно си бе отишъл и ранната луна вече бе изгряла на небето. Слугата, когото попитах за господаря му, уведоми, че от известно време е в градината и аз се отправих натам.

За отбелязване е, че Сфакс има забележително красиви цветни, овощни и цитрусови градини. Тук живеят много европейци, предимно французи, италианци и малтийци, което придава на светския живот повече френски характер.

Градината беше уединена, едната й страна граничеше с къщата, а другите три бяха оградени с висок зид. Напразно обикалях за Манди, не бях проверил само в най-отдалечения ъгъл. За да отида дотам, трябваше да прекося малко, осветено от луната свободно пространство. Едва светлината бе паднала върху мен и чух ясен детски глас:

— Ел назрани, ел назрани! (Християнинът, християнинът!)

Нима това бе малкият Азмар, синът на палача? Не останах задълго в съмнение, тъй като малчуганът притича и ме улови за ръката. Той беше наистина.

— Къде е баща ти? — запитах го.

— Там — отвърна той, посочвайки къщата.

— А Калада, майка ти?

— Ела, ще те заведа.

— Кой е при нея?

— Никой. Сама е.

Не се поколебах да отида при този достойна за съжаление жена. Тя седеше на един камък под плътната сянка на жасмина. Поздравих я, ала тя не отвърна. Страхът да не бъде видяна с мен, бе сковал езика й.

— Извини ме, че се подведох по думите на детето! — помолих я аз. — Случайно ли е, че се срещаме тук така неочаквано? Ще остана само колкото да разбера, каквото ми е необходимо. Какви бяха последиците за теб от нашето посещение?

— Не казах, че съм разговаряла с теб — отвърна тя колебливо. — Гневът на моя повелител се стовари върху брат ми, който ви бе довел у дома. Но е много сърдит и на мен, тъй като в сърдечната си уплаха извиках името на Исус и светата Дева. Това е причината да тръгнем за Кайруан, където трябва да измоля опрощение на вината си чрез Пречистващите сури. Детето ще ми бъде взето, защото вече се моли с „Отче наш“, и ще остане в Кайруан за да израсне като благочестив марабут.

— Защо твоят мъж не тръгна директно за Кайруан? Защо прави тази обиколка през Сфакс?

— Налагаше се да предаде едно съобщение до командира на местния гарнизон. Моят повелител винаги отсяда при Манди, затуй и днес сме тук.

— Кога заминавате?

— Рано сутринта, с камили и трима слуги.

— Известно ли е на мъжа ти, че аз и приятелят ми се намираме в Сфакс?

— Не, няма и представа.

— Вече знам достатъчно, благодаря ти! Уповавай се на Бог, който направлява щастието на теб и детето със същата сигурност, с която води и звездите. Остани със здраве! Може би пак ще се видим.

Слугата, който ме насочи към градината, все още бе до вратата. Казах му, че не съм намерил господаря му и заповядах да го уведоми, да не споменава пред Абд ел Фади за нашето присъствие. Сетне се отправих обратно към жилището, което делях с Търнърстик. Преди да изляза, го нямаше, ала сега се бе прибрал.

— Добре дошъл вкъщи, Чарли! Моите сделки са почти към края си и искам сега да правя един излет на двадесет часа път с кон. Ще участваш ли?

— Накъде?

— Грандиозни руини, огромен амфитеатър, борба с лъвове, тигри и слонове, както по времето на римляните.

— Имаш предвид Ел Джем?

— Какво? Познати ли са ти нещата?

— За жалост.

— Освен това една огромна пещера, за съжаление сега затрупана, но все пак заслужава да се види.

— Имаш предвид Магарат ер ра’д, Пещерата на гръмотевицата?

— И тя ли ти е известна?