Юлиан

Днес същият този Пегасий е мой първожрец в Кападокия. Той никога не е бил галилеянин, въпреки че се е преструвал; смятал, че като се издигне до висок сан в тази скверна секта, ще може да запази храмовете на нашите предци. Сега той се радва на свободата си.

Приск: А сега пък се наслаждава на живота в персийския двор, където според слуховете е възприел персийския култ на слънцето. Юлиан се сближаваше с най-странни хора.

Юлиан Август

В началото на февруари пристигнахме в Комум12, градче на брега на едно езеро, около тридесет мили северно от Медиоланум. Тук седях затворен шест месеца. Не ми позволяваха да се срещам с друг освен със слугите, които бяха дошли с мене. Не ми предаваха писмата от Орибазий и Максим. Все едно, че бях мъртъв. За разтуха изчетох всички съчинения на Плиний Млади, който е живял в Комум. Спомням си с какво отвращение прочетох прочутото му описание на „скъпия ми Комум“. Ненавиждах този град, включително и синьо-зеленото езеро.

През това време нямах понятие какво става навън. Може би така е било по-добре за мен, защото тъкмо тогава съм бил предмет на разпалени препирни в консисторията… Според Евсебий съм бил „втори Гал, който трябва да бъде премахнат“. Мнозинството от членовете на консисторията били съгласни с него. За моя голяма изненада начело на противниците на Евсебий стояла императрицата Евсебия. Въпреки че не беше член на консисторията, тя успяла да уведоми всички влиятелни личности за становището си: „Юлиан не е извършил никакво престъпление. Никога не е имало сериозни съмнения за неговата вярност. Той е последният жив мъж от императорското семейство. Докато не даря императора със син, Юлиан е престолонаследник. Ако той бъде умъртвен и императорът, не дай боже, умре без потомство, династията на Константин ще свърши и в империята ще настъпи анархия.“

Най-накрая натежало мнението на Евсебия. Но трябваше да минат шест месеца в спорове. През всичкото това време Констанций не изрекъл нито дума. Той просто слушал, седял умислен и чакал.

В началото на юни в Комум дойде пратеник на двореца: „Високоблагородният Юлиан следва да се представи на божествената императрица Евсебия.“

Аз се стреснах. На императрицата, а не на императора? Опитах се да разпитам пратеника, но той не каза нищо повече освен това, че ще имам частна аудиенция с императрицата. Не, не можел да ми каже дали ще ме приеме императорът. Дори не бил сигурен дали той е в Медиоланум. Явно му правеше удоволствие да крие каквото знаеше.

Влязохме в Медиоланум през вратата на една наблюдателна кула. Потайно и бързо ме преведоха през задни улички до един страничен вход на двореца. Вътре ме посрещнаха други прислужници и ме заведоха право към покоите на императрицата.

Евсебия беше по-красива, отколкото е на портретите си. Устата и очите й, които изглеждаха толкова строги, когато ги извайваха от мрамор, всъщност съвсем не бяха строги, а просто тъжни. Огненочервено наметало контрастираше с бледото й лице и черните й коси. Не беше много по-възрастна от мене.

— Приятно ни е да приемем нашия братовчед, благородния Юлиан — прошепна тя официалния поздрав. Даде знак на една от придворните си дами, която излезе напред и постави сгъваемо столче до украсения със сребро стол на императрицата.

— Надявам се, че нашият братовчед е прекарал приятно край езерото Комум.

— Езерото е прекрасно, августа.

Тя ми даде знак да седна на столчето.

— Да, императорът и аз също харесваме езерото.

Известно време, което ми се стори цял век, ние говорихме за отвратителното езеро. И тя непрекъснато ме разглеждаше внимателно. Трябва да призная, че и аз също я разглеждах. Тя бе втората жена на Констанций. Първата беше Гала, сестра на Гал — от една майка, както ние с него бяхме от един баща. Никога не съм я виждал, а, струва ми се, и Гал я е срещал само един-два пъти. Когато Гала почина, Констанций веднага се ожени за Евсебия. Говореше се, че още преди това бил влюбен в нея. Тя произхождаше от известно консулско семейство, беше много популярна в двора и много пъти е спасявала невинни хора от евнусите на Констанций.

— Казаха ми, че се готвиш да станеш духовник.

— Бях послушник, когато ми… съобщиха, че тряб… трябва да дойда в Меди… Медиоланум — започнах да заеквам аз, както винаги, когато съм нервен.

— Наистина ли искаш да станеш духовник?

— Не зная. Мисля, че предпочитам философията. Бих искал да живея в Атина.

— Не те ли влече политическият живот? — Тя се усмихна, знаейки какъв неизбежно ще бъде отговорът ми.

— Не, никак, августа.

— И все пак имаш известни задължения към империята. Ти си от императорското семейство.

— Августът не се нуждае от моята помощ.

— Това не е съвсем вярно.

Тя плесна с ръце и двете придворни дами се оттеглиха, като притвориха тихо кедровите врати зад себе си.

— Нищо не остава в тайна в един дворец — рече тя. — Човек никога не е сам.

— Не сме ли сами сега?

Евсебия плесна с ръце още веднъж. Двама евнуси се появиха иззад колоните в другия край на стаята. Тя им даде знак да се отдалечат.