Юлиан

— А, да — намръщи се той, — ти си онзи софист, който отрича Бога.

— Не отричам Бога, цезарю. Сърцето ми е винаги отворено за него.

— Либаний е наистина изключително очарователен човек, цезарю. — Мелеций много обичаше да ме поставя в неудобно положение.

— Уверен съм в това. — Гал ме погледна с такава пленителна усмивка, че останах поразен.

— Трябва да ме посетиш някой ден — рече той. — Аз лично ще те убедя в правотата на нашата вяра.

За голямо мое учудване няколко седмици по-късно получих покана от двореца. В уречения час ме въведоха в обширна зала, където Гал и Констанция лежаха един до друг.

В средата на залата двама голи боксьори се бъхтеха свирепо с юмруци, сякаш искаха да се пребият един друг. След като се окопитих от първоначалното си смайване — бях поразен от това недостойно зрелище, — аз се опитах да подсетя за присъствието си. Окашлях се. Измърморих някакъв поздрав. Но те не ме забелязваха. Гал и Констанция бяха всецяло погълнати от кървавото забавление. Както всички знаят, аз ненавиждам гладиаторските игри, защото те принизяват хората до зверовете — нямам предвид онези нещастници, които са принудени да се бият, а онези, които гледат.

Особено ме отврати Констанция. Мъчно можех да допусна, че тази примитивна в усещанията си светлоока жена беше дъщеря на Константин Велики, сестра на божествения август и съпруга на цезаря. По-скоро приличаше на някаква необикновено жестока куртизанка. И все пак в нея прозираше благородният Флавиев род — голямата челюст, широкият нос, сивите очи. От време на време, докато гледахме потните, окървавени мъже, тя подвикваше на единия или другия: „Убий го!“ Когато единият нанасяше особено силен удар на другия, тя изстенваше по особено възбуден начин, подобно на жена през време на полов акт. Наистина Констанция вдъхваше ужас.

Гледахме тези боксьори, докато единият уби другия. Когато победеният падна, Гал скочи от лежанката си и прегърна окървавения победител, сякаш той му беше направил някаква необикновена услуга. След това започна да рита мъртвия боксьор, като се смееше и издаваше ликуващи викове. Изглеждаше напълно умопобъркан. Никога не съм виждал човешко лице, което толкова много да издава вътрешния звяр в човека.

— Стига, Гал! — Констанция най-сетне ме беше забелязала. Тя се изправи.

— Какво? — Той я погледна с безизразен поглед. След това ме видя.

— А, да — каза той и оправи туниката си. Няколко роби дойдоха и отнесоха мъртвия боксьор. Констанция се доближи до мен с лъчиста усмивка:

— Радваме се да срещнем прочутия Либаний тук, в двореца ни.

Поздравих я официално и останах изненадан от гласа й — той беше нисък и музикален, — както и от превъзходния й гръцки. За миг от фурия тя се бе превърнала във владетелка.

Гал се приближи и ми подаде да целуна ръката му. Устните ми се окървавиха.

— Много добре, много добре — рече той, като гледаше с блуждаещ поглед, подобно на пиян.

След това, без да промълвят нито дума повече, цезарят на Изтока и съпругата му бързо минаха покрай мене и с това завърши единствената частна аудиенция, която някога съм имал с тях. Бях напълно смазан.

През следващите няколко години злодеянията им надминаха всичко от Калигула насам. Първо, и двамата бяха алчни за пари. За да постигне политическите си цели, Констанция се стремеше да събере колкото се може повече злато. Тя опита всичко: изнудвания, продажба на държавни длъжности, конфискации. Тя взе пари и от едно познато мен семейство. Беше особен случай. Дъщерята се бе омъжила за един необикновено красив младеж от Александрия и майка й, сериозна матрона — поне за такава я мислехме дотогава — се влюби в него. Цяла година тя безуспешно се опитвала да прелъсти зет си. Най-сетне младежът й казал, че ако тя не престане да му досажда, ще си замине за Александрия. Обезумяла от ярост, майката отишла при Констанция и й предложила цяло състояние, за да арестува зет й и да нареди да го умъртвят. Констанция приела парите, нещастният младеж бил осъден въз основа на измислено обвинение и посечен. Тогава Констанция, която не бе лишена от известно чувство на горчива ирония, изпратила на матроната половите органи на зет й с кратка бележка: „Най-сетне.“ Жената полудя, цяла Антиохия беше потресена. Тогава именно започнаха дните на ужас.