Единствена любов

Изведнъж той сложи край на тези емоции, като погреба тъгата и съжалението дълбоко в себе си. Не можеше да си позволи да се срине.

Трябваше да продължи напред, да я търси, да поставя единия си крак пред другия. Времето течеше, въпреки че той искаше да забави темпото му, за да имат по-големи шансове да я открият жива. Часовникът, обаче, не го беше грижа за неговото мнение по въпроса. Мили боже, помисли се той, моля те, не допускай да се проваля в това.

3.

— Официално приемане? Какво, като в някакъв проклет клуб ли?

Когато думите прокънтяха в купето на мерцедеса, Леш стисна волана още по-здраво и се загледа навън през предното стъкло. В джоба на скъпия си италиански костюм имаше автоматичен нож и изкушението да го извади и да пререже гърлото на човека беше огромно.

След това, разбира се, би имал труп, за който ще трябва да се погрижи, и кръв по кожените седалки.

И двете — същинска досада.

Хвърли поглед към младежа. Избраният от него сред стотици други беше типичният дребен дилър от дъното на хранителната верига.

Идеално кръглият белег от върха на горяща цигара върху лицето му беше сигурен признак за тормоз в детството, а по хитрите му шарещи очи личеше, че е имал труден живот на улицата. Озърташе се алчно из колата, сякаш се чудеше как да я направи своя собствена, а находчивостта му беше очевидна заради това колко бързо се бе превърнал в опитен дилър.

— Нещо повече от клуб е — произнесе тихо Леш. — Много повече. Имаш бъдеще в този бизнес и аз ти го поднасям на сребърен поднос. Подчинените ми ще дойдат да те вземат от тук утре вечер.

— Ами ако не се появя?

— Изборът е твой — в такъв случай, разбира се, мръсникът не би доживял до сутринта, но това бяха само подробности...

Хлапето срещна погледа на Леш. Нямаше конструкцията на боец и най-вероятно беше търпял гаври в училищната съблекалня. Но беше станало повече от ясно, че Обществото на лесърите се нуждае от два типа членове: такива, които умеят да печелят пари, и войници. След като беше накарал господин Д. да направи проучване кой пласира най-много стока в парка «Екстрийм», този малък нещастник с поглед на влечуго се беше оказал на върха.

— Педал ли си? — попита момчето.

Леш пусна волана с едната си ръка и я плъзна в джоба на сакото си.

— Защо питаш?

— Миришеш като такъв. А и си облечен като такъв.

Движението на Леш беше толкова бързо, че мишената му дори не успя да се облегне назад в седалката си. Със светкавичен замах той освободи острието и го опря в жизненоважната артерия на врата.

— Единственото нещо, което правя с мъжете, е да ги убивам — процеди Леш. — Искаш ли да опиташ? Защото аз съм готов, ако ти си съгласен — очите на хлапето се разшириха, като че беше анимационен герой, а тялото му се разтресе под мърлявите дрехи.

— Не... Нямам проблем с педалите.

Идиотът явно не схващаше ситуацията, но това нямаше значение.

— Имаме ли сделка? — попита Леш и притисна върха на ножа към шията му. Когато кожата беше пробита, се появи капка кръв и остана на мястото си за част от секундата, сякаш се опитваше да реши дали да се плъзне по лъскавия метал или по гладката кожа.

Избра острието на ножа и поведе след себе си къдрава червена струйка.

— Моля те. Не ме убивай.

— Какъв е отговорът ти?

— Да. Ще го направя.

Леш натисна още по-силно, загледан в стичащата се кръв. За миг беше запленен от осъзнаването на факта, че ако проникнеше по-навътре в плътта, този човек щеше да престане да съществува и щеше да изчезне в студената нощ като едно издихание.

Харесваше му да се чувства като Господ.

От напуканите устни на хлапето излезе скимтене, а Леш се смили и се дръпна назад. Бързо облиза острието, за да го почисти и затвори ножа.

— Ще ти хареса там, където ще се озовеш — даде му време да се съвземе и знаеше, че няма да му е нужно много, преди да се окопити. Мизерниците като него имаха огромно его. При стрес и по-точно такъв, причинен от нож, опрян в гърлото им, губеха самообладание. Но в мига, в който причината за стреса изчезнеше, те отново бяха в играта. Хлапето приглади вехтото си кожено яке.

— Там, където съм, ми е добре.

— Тогава защо оглеждаш колата ми, сякаш я искаш в собствения си гараж?

— Имам по-хубава от тази.

— О, наистина ли? — Леш го огледа от глава до пети. — Всяка вечер се появяваш на колело Бе Ем Хикс. Джинсите ти са скъсани, но не поради артистичност. Колко якета имаш в гардероба си? О, забравих, държиш си вещите в кашон под моста — Леш завъртя очи, когато другият показа изненадата си. — Да не мислиш, че не сме те проучили? За глупаци ли ни имаш? — посочи с пръст към парка «Екстрийм», където скейтбордистите не спираха да се изкачват и да се спускат по рампата. — Ти си звездата там. Чудесно. Поздравления. Но можеш да стигнеш по-далече. Присъединиш ли се към нас, ще имаш сила зад гърба си... Пари, стока, защита. Действаш ли с нас, ще бъдеш нещо повече от дребен дилър, мотаещ се из този парк. Ще ти дадем бъдеще.