Драконът

– Имах гадже – каза той, докато си навличаше дрехите. – Далайла. Тя дойде в родината на хуманистите и ангелите на мира, за да въздаде справедливост. Но тук имаше само корумпирани политици. А Дракона я уби. Дано той да изгори в ада!

Ингер остана на леглото. Тя се взираше в него с негодувание.

– Да, хуманисти! И като хуманисти ние имаме задължението да даваме на хората, които са се провинили, нов шанс. Светът не е толкова просто устроен, че в него да има само добри и лоши хора. Това, което виждаш като зло, е само отражение на жестоко възпитание и обкръжение, изпълнено с насилие, което нито ти, нито аз можем да си представим. Само се погледни. Не си ли и ти престъпник? В теб няма ли нещо добро? Ти не трябва ли също да получиш нов шанс?

Йоаким не отговори. Когато се облече, той отиде до вратата и я отвори. Обърна се. Бузите ѝ бяха облени в сълзи.

– Колкото до мен, аз заминавам за Осло – уведоми я той. – И се надявам, че повече никога няма да срещна хора като теб.

117.

Беше късна есен. В някои сутрини вече се образуваше мъгла. Но тази събота грееше слънце, а температурата се беше покачила чак до дванайсет градуса. Сутринта хората се стекоха по Акер Брюге, за да се насладят на последните топли лъчи, преди есенният мрак и студът да ги обгърнат в Хладната си прегръдка.

Случаят беше отшумял заедно със смъртта на Дракона. Според слуховете той се беше удушил в собствения си апартамент. Министърът на развитието Кристер Холтедал трябваше да си подаде оставката само няколко дни по-късно, поради прекалено близките и лични връзки между него и Дракона. Политолозите допускаха, че Холтедал беше жертвеното агне, което министър-председателят е бил принуден да даде. Въздухът излезе от балона и медиите признаха в един странен момент на самоосъзнаване, че за пореден път са ловували на групи и са принудили едно човешко същество да извърши самоубийство, а след това са се отдръпнали тихомълком и унило назад. Истина беше, че имаше кръг от нетърпеливи дебатиращи в редакцията на "ЕнЕрКо" и "Таблоид", които обсъждаха липсата на контрол върху средствата за подпомагане от страна на Норад и министерството, но този въпрос също отшумя относително бързо. Операция "Дракон" никога не беше спомената където и да е, а и нови събития изместиха медийното внимание. Имаше времена, когато Йоаким вярваше, че операция "Дракон" е съществувала единствено в обърканото съзнание на Ингер Холмсбю. Той не я беше виждал, откакто я беше оставил в Лилехамер, но и нямаше никакво желание повече да се среща с нея.

Йоаким все още ползваше адвокатските услуги на Лисбет Дал. Но тя така и не беше стигнала до някакво решение. Анжелика упорито отказваше да позволи на Йоаким да се среща с Хенрик. Беше окончателно. Анжелика му нямаше доверие. Тя се аргументираше посредством своя адвокат, че Йоаким беше въвлякъл Хенрик в жестоки ситуации, че това можеше да се случи отново и че по тази причина на момчето ще му бъде по-добре извън компанията на баща си.

– За съжаление, не можем да направим друго, освен да използваме времето за свой съюзник – каза Лисбет. – Не му остава още много, преди да е пораснал достатъчно, за да решава сам.

Затова мъжът трябваше да се примири с това, че щеше да мине доста време, преди отново да види Хенрик. Нито пък щеше да се опита да се свърже с него. Адвокатката му го посъветва възможно най-настоятелно да не го прави – това само щеше да затвърди позицията на противниковата страна. Ето защо той не можеше да направи много повече от това – просто да чака.

В късното лято, когато търсенето на лодки беше слабо и цените бяха наполовина, Йоаким си купи една почти нова и добре оборудвана платноходка, "Жано Сън Одисей 42". Успя да смъкне цената до 1.4 милиона. Реши да заживее на лодката – мечта, която отдавна беше имал. И късметът му проработи. Нае място за лодката на "Херберн Марина" на Акер Брюге от първи октомври до петнайсети април. Взе само няколко лични принадлежности със себе си на платноходката. Останалото разпродаде на битпазар.

Засега се справяше със спестяванията си. Работата щеше да почака. Следващата година от живота си той щеше да оползотвори, за да си върне обратно живота, да се опита отново да си стъпи на краката. Пролетта и лятото щеше да посвети на плаването. Мечтата му беше да преплува Атлантическия океан през Карибите, може би заедно с Хенрик. Но това беше далеч в бъдещето.

Седеше на палубата под слънчевите лъчи и шиеше едно скъсано място от платното, когато внезапно забеляза две момчета, които се насочваха към кея. Йоаким се усмихна широко и се изправи, помаха.

Мартин се усмихна свенливо, когато го видя.

Йоаким скочи долу на кея в момента, в който момчетата наближиха платноходката. Носеше работнически гащеризон и му беше станало горещо след работата на слънце. Не беше виждал Мартин, откакто момчето се бе барикадирало в павилиона.

Мартин изглеждаше добре, все още със слънчев загар на кожата и с още по-дълга коса.