– Смятам, че можем да започваме – каза той и оправи очилата си. Множество изщраквания от фотоапарати се разнесоха, заедно с острите просветвания от дъждовното време навън. – Събрали сме се тук, за да обясним какви мерки е предприело Министерството на развитието във връзка с информацията, която се появи в "Бизнесът днес" за нашата съвместна работа с Арве Магне Ферен и неговите компании в Судан. – Той вдигна поглед и се взря над множеството с уморени и тъжни очи. – Може би е ненужно да казвам, но като се базираме на фактите, които са разкрити досега, ние решихме да спрем всички плащания по проекти, по които Ферен е получателят. Освен това нашият посланик в Судан, Алфред Клаусен, е повикан да се прибере у дома, докато обвиненията за тайно споразумение между фирмата на неговата съпруга и Арве Магне Ферен, не бъдат отхвърлени. Назначено е вътрешно, бързо работещо разследване. Представители от разследващия екип вече са на път за Хартум. Ние систематично ще оценим настоящия полицейски доклад с разкритите взаимоотношения. Незаконното присвояване и паричните измами, осъществявани със средствата за подпомагане, са неща, на които ние гледаме
Холтедал не чу повече. Той знаеше точно какво се канеше да каже министърът на развитието. Всички, които стояха зад тази маса, бяха прегледали изказването многократно и в детайли.
Той сложи ръка около чашата с вода и се загледа в малките вълнички по повърхността, но все още не се осмеляваше да я вдигне.
Първият въпрос относно операция "Дракона" беше отправен точно преди 19 часа миналата вечер – чрез телефонно обаждане от страна на един от журналистите на "Бизнесът днес" до министъра на външните работи Уле Юхан Баке.
Един час по-късно министър-председателят лично бе позвънил на редактора на "Бизнесът днес", а почти в полунощ бе свикана среща между министър-председателя, министъра на външните работи, редактора на вестника и един представител на "Полицейска закрила". Бе се оказало, че от "Бизнесът днес" най-вероятно не стъпваха върху нещо повече от онова видео, в което самият Холтедал взимаше участие, и затова не разполагаха с достатъчно, за да могат да водят случая. Редакторът също беше принуден да стане по-внимателен с това какво беше заложено и какви последствия ще има от превръщането на събитията в обществено достояние. Това беше всичко, което Холтедал знаеше в момента.
На брифинга преди пресконференцията министър-председателят беше кристално ясен конкретно по следния въпрос
– Операция "Дракон" не трябваше никога, при никакви обстоятелства да бъде обсъждана или коментирана. Този въпрос завинаги щеше да бъде строго засекретен заради националната сигурност, както и тази на съюзниците.
111.
Арве Магне Ферен седеше с две ръце, притиснати към кръста, и се взираше в телевизионния екран. Болките на пресекулки слизаха и надолу, по бедрата. Той седеше окъпан от слънчевата светлина, която струеше през отворената врата на терасата и огромните прозорци на всекидневната. На табуретката до него лежеше брой на "Бизнесът днес", отворен на последните две страници от дългата 16 страници статия. Снимката на предпоследната страница показваше него и Боно от "Ю2", и двамата със слънчеви очила, прави и прегърнати под жаркото слънце в Хартум, подобно на двама стари съученици.
Напрежението в гръдния кош продължаваше да расте, а в главата му вреше и кипеше. Лицето му беше мокро от пот.
Мобилния си телефон той беше изключил веднага след първото обаждане от "Бизнесът днес" преди една седмица и незабавно беше запушил устите на всички свои сътрудници в Хартум. За щастие, журналистите не знаеха за този апартамент, който беше собственост на анонимна компания, в противен случай те вероятно щяха да са се подредили отпред и да чакат. Журналистите не получиха никакви разяснения нито от него, нито от неговите близки. Никой от неговите сътрудници не говореше, той беше убеден в това. Въпреки това един поставен на централно място източник беше успял да го смаже безмилостно отвъд всички страници. От Холтедал не беше чул и думичка през последните дни, а сега те седяха пред пресата на една бързо свикана пресконференция и се опитваха да избягат от каквато и да било отговорност. А големият престъпник беше Арве Магне Ферен.
Бяха се осмелили.
Холтедал със своите лакеи, които в продължение на години бяха потънали в красивата и самохвална светлина, която той, Арве Магне Ферен, беше монтирал, оборудвал с електричество и беше поддържал заради тях. А идиотите се осмелиха!
Трябваше да са невероятно наивни, за да си мислят, че щеше да им се размине и да успеят да го надхитрят. Наистина ли не осъзнаваха какво рискуваха? Не разбираха ли толкова елементарни неща?