Допустим риск

Макар че Ким не се интересуваше от въпроса, Едуард беше успял да привлече вниманието и.

— Отровени от мораво рогче ли? — изненада се младата жена. — И как е станало?

— Нали помниш онази песен на „Бийтълс“ — „Луси в небесата с диаманти“? Явно е станало нещо подобно, защото моравото рогче съдържа лизергинова аминокиселина, основната съставка на наркотика ЛСД.

— Значи са получавали наркотични халюцинации, така ли? — поинтересува се Ким.

— Да — потвърди Едуард. — Веществата в моравото рогче предизвикват или гангрена, която бързо може да доведе до смърт, или гърчове и халюцинации. В Салем явно се е наблюдавало второто.

— Много интересно! — вдигна вежди младата жена. — Дори майка ми сигурно ще го признае. Ако знае, че съществува такова обяснение, не е изключено дори да промени отношението си към нашата прародителка. При такива обстоятелства трудно може да я вини в каквото и да било.

— Така си мисля и аз — съгласи се Едуард. — Същевременно обаче това едва ли е всичко. Възможно е моравото рогче да е било само искрата, подпалила пожара. От онова, което прочетох, ми стана ясно, че е имало хора, които са се възползвали, макар и подсъзнателно, от ситуацията, водени от икономически и обществени подбуди.

— Дума да няма, разпали любопитството ми — каза Ким. — Стана ми неудобно, че никога не ми е било любопитно да прочета повечко за съдебните процеси срещу салемските вещици и съм се ограничила с онова, което са ни преподавали в гимназията. Наистина ме е срам, още повече че имотите на обесената ни прародителка още са наше притежание. Татко не мелеше много с покойния ми дядо и затова тази година ние с брат ми наследихме всичко.

— Божичко! — ахна Едуард. — Наистина ли семейството ти е притежавало тези земи цели триста години?

— Е, не всичките — отвърна младата жена. — Първоначално имотите са включвали и парцели в днешните Бевърли, Данвърс и Пийбоди, не само в Салем. Дори имотите в Салем са само част от някогашните ни земи. Въпреки това парцелът пак си е доста голям. Не знам точно колко акра, но никак не са малко.

— Невероятно! — възкликна Едуард. — Единственото, което съм наследил, са зъбните протези на баща ми и няколко зидарски инструмента. Направо не мога да повярвам, че още можеш да вървиш по земя, по която преди три столетия са стъпвали твоите предци. Все си мислех, че с такова нещо могат да се похвалят единствено кралете в Европа.

— Мога не само да вървя по тази земя — уточни Ким. — Мога дори да вляза в старата къща. Тя още си стои непокътната.

— Вече ме вземаш на подбив! — учуди се Едуард. — Не съм чак толкова лековерен.

— Не се шегувам — възрази Ким. — Пък и в това няма нищо необичайно. В околността на Салем има много къщи от XVII век, запазили са се домовете и на други обесени вещици, например на Ребека Нърс.

— И през ум не ми е минавало.

— Трябва на всяка цена да посетиш Салем.

— В какво състояние е къщата? — полюбопитства Едуард.

— Предполагам, че в сравнително добро — отговори младата жена. — Не съм ходила там цяла вечност, още от малка. Но къщата изглежда добре, въпреки че е строена още през 1670 година. Купена е от Роналд Стюарт. Именно неговата жена — Елизабет, е била обесена като вещица.

— Помня името Роналд от наздравицата, която вдигна Стантън — вметна Едуард. — Той е първият в клана на Стюартови, който е завършил Харвардския университет.

— Не знаех — каза Ким.

— Какво смятате с брат ти да правите с имота?

— Засега нищо — рече младата жена. — Поне докато Брайън не се прибере от Англия — там се занимава с корабите на семейството. До година-две трябва да се върне в Щатите, тогава ще му мислим. За беда наследството се е превърнало в бездънна яма — плащаме луди данъци, а и поддръжката ни излиза доста солено.

— Дядо ти в старата къща ли е живял? — поинтересува се Едуард.

— О, не — възкликна Ким. — В нея от години не живее никой. В съседство с първоначалния имот Роналд Стюарт е купил огромен парцел, където е построил по-голяма къща, а старата е оставил за наематели и за прислугата. През годините по-голямата къща многократно е била събаряна и преустройвана. За последен път е ремонтирана някъде в началото на века. Дядо живееше в нея. Всъщност по-точно е да кажа „ширеше се“, защото постройката наистина е огромна.

— Старата къща сигурно има историческа стойност — отбеляза Едуард.

— Искаха да я купят и институтът „Пийбоди-Есекс“ в Салем, и Дружеството за опазване на старините в Нова Англия със седалище в Бостън. Но майка ми не дава и да се издума за продажба. Мен ако питаш, се страхува, че онази история със салемските вещици отново ще се разчуе.

— Лошо — отбеляза Едуард.

Пак беше започнал да заеква. Ким го погледна. Явно набираше смелост да я пита нещо, макар и да се преструваше, че гледа перуанците.

— Какво има? — попита младата жена. Долавяше притеснението му.

— А, нищо — отвърна Едуард някак напрегнато. Позамисли се и подхвана: — Извинявай, знам, че нахалствам. Ако ми откажеш, няма да ти се сърдя.

— Стига си увъртал, изплюй камъчето — подкани го младата жена — вече се притесняваше какво ли ще и каже той.