Да спасиш свидетел

— Ако не можем да опазим подобна тайна, значи просто не сме си на мястото — отсече Торнхил. — Не за пръв път ни се налага да пожертваме човешки живот.

Още един от групата се приведе напред. Той беше най-млад, но всички други го уважаваха заради острия ум и способността му да прибягва към целенасочена, безмилостна жестокост.

— Засега на практика разглеждаме само един вариант: убийството на Локхарт, за да осуетим разследването на ФБР срещу Бюканън. Защо не се обърнем към директора на ФБР с молба за прекратяване на разследването? Тогава никой няма да загине.

Торнхил погледна разочаровано младия си колега.

— И как предлагаш да обясним пред директора на ФБР това си желание?

— Например като кажем част от истината — отговори онзи. — Дори и в разузнаването понякога има място за откровеност, нали?

Торнхил се усмихна сърдечно.

— Значи да кажа на директора на ФБР — който, между другото, с радост би ни пратил за вечни времена в някой музей, — че желаем да прекрати едно разследване с огромен потенциал, за да може ЦРУ с незаконни средства да прецака неговата организация. Гениално. Как не се сетих? Избра ли си вече къде да излежиш присъдата?

— За бога, Боб, та ние работим с ФБР. Вече не са шейсетте години. Забрави ли АТЦ?

АТЦ бе съкращение от Антитерористичен център — съвместна организация на ЦРУ и ФБР за борба срещу тероризма чрез обединяване на персонал и разузнавателни данни. Всички присъстващи смятаха дейността й за много успешна. Но за Торнхил това бе още един опит на ФБР да посегне с алчните си ръце към неговата територия.

— И аз имам скромен дял в работата на АТЦ — поясни той. — Според мен тази организация е идеално прикритие, за да държим под око Бюрото и неговите планове, които най-често се свеждат до стремежа да ни забие нож в гърба.

— Я стига, Боб, всички сме в един екип.

Торнхил впи в по-младия си колега тъй остър поглед, че всички останали изтръпнаха.

— Настоявам никога вече да не изричаш тези думи в мое присъствие — каза той.

Другият пребледня и се облегна назад. Торнхил захапа лулата си.

— Искаш ли да ти дам конкретни примери как ФБР обираше славата и заслугите за работа, свършена от нашето управление? За кръвта, пролята от наши агенти? За безбройните случаи, когато спасявахме света от унищожение? Да ти кажа ли как манипулират разследванията, за да смажат всички останали, да тъпчат и бездруго раздутия си бюджет. Искаш ли да ти дам примери от трийсет и шест годишната си кариера, когато ФБР вършеше всичко възможно, за да оклевети нашата мисия, нашите хора? Искаш ли? — Човекът отсреща бавно поклати глава под смразяващия поглед на Торнхил. — Пет пари не давам, дори ако сам директорът на ФБР дойде да ми целува краката и да се кълне във вечна дружба — не ще отстъпя. Никога! Изясних ли позицията си?

— Разбирам.

При тази дума по-младият мъж едва се удържа да не поклати изумено глава. В залата всички освен Робърт Торнхил знаеха, че всъщност ФБР и ЦРУ се разбират добре. Макар понякога при съвместни операции да действаше грубовато, тъй като разполагаше с по-големи възможности от всички останали, ФБР нямаше намерение да организира лов на вещици срещу Управлението. Но мъжете в залата разбираха също тъй ясно, че Робърт Торнхил смята ФБР за техен най-зъл враг. Знаеха още, че преди десетилетия Торнхил е организирал с несравнимо упорство и хитрост поредица от политически убийства. Защо да се карат с подобен човек?

— Но ако убием агента — обади се друг колега, — не смяташ ли, че ФБР ще предприеме истински кръстоносен поход, за да открие истината? Имат възможности да я търсят под дърво и камък. Колкото и да сме добри, няма как да се мерим с тяхната сила. А после?

Откъм присъстващите долетя тих ропот. Торнхил се озърна тревожно. Тези мъже бяха сключили крехък съюз. Всички имаха непроницаеми, почти налудничави умове и отдавна не приемаха чуждо мнение. Истинско чудо бе, че изобщо успя да ги събере заедно.

— Хората от ФБР наистина ще сторят всичко възможно, за да разгадаят убийството на своя агент и свидетелката чрез едно от най-амбициозните си разследвания. Затова предлагам да им дадем решението, до което бихме желали да стигнат.

Всички загледаха Торнхил с интерес. Той отпи глътка вода от чашата и бавно разпали лулата си.

— След като години наред подпомагаше операцията на Бюканън, Фейт Локхарт се поддаде на съвестта, здравия разум или безпочвените си страхове. Отиде във ФБР и започна да разказва всичко, което знае. Благодарение на моята предвидливост успяхме да разкрием това. Бюканън обаче не подозира, че партньорката му се е обърнала срещу него. Не знае също така, че възнамеряваме да я убием. Знаем единствено ние. — Торнхил мислено се поздрави за последното изречение. То създаваше чувство за мъдрост и всемогъщество; в края на краищата нали точно това изискваше работата му. — От ФБР обаче могат да заподозрат, че той знае или скоро ще научи за предателството. Следователно за страничния наблюдател никой на този свят няма по-основателни причини да убие Фейт Локхарт, отколкото Дани Бюканън.