Algoritam

— Такива бяха заповедите ми.

— Но Хорт, това са… искам да кажа, тези хора са били американци.

— Знаеш как е, Бен. Не аз създавам правилата.

Бен забарабани с пръсти по масата.

— Започвам да се чудя дали изобщо има правила. Не за врага. За нас.

— Това не радва и мен. Но важното е, че така се спасява животът на мнозина. И понякога спасяването на живот е свързано с цивилни жертви, знаеш го. Трудно се взима такова решение, но някой явно го е взел. И дали двамата с теб сме съгласни с него, няма никакво значение. Нашата задача е да го изпълним.

— Виж, Хорт, знам какво става. Но едно е да залавяш хора и да ги държиш в ареста на някой военен кораб като вражески войници, да ги изолираш, да не им даваш да говорят с никого. Но просто да… екзекутираш? Американци? Откога започнахме да го правим?

Хорт пусна една дълга въздишка.

— Съгласен съм, положението е ужасно. Никой няма да иска да се подпише под това. Но не сме се заели, защото е лесно. Заели сме се, защото работата трябва да бъде свършена.

— Да, но…

— Какво ще правим, ако в ръцете на някой от враговете ни попадне нещо подобно на «Обсидиан» и той го използва срещу нас? Когато изключат електрическата мрежа или въздушния контрол? Ще се извиняваме на семействата на хората, които ще изгорят в пламъците, защото сме можели да вземем инструментите, причинили трагедията, от ръцете на врага, но сме били прекалено праволинейни?

Замълчаха за миг. Бен знаеше, че Хорт е прав в известен смисъл, но…

Спомни си за Сара, за това, което беше казала за малкото нарушаване на закона.

Пропъди мисълта.

— Ами руснаците? — попита той. — Те как се вписват във всичко това?

— Не се вписват. Просто лошо съвпадение.

— Какво искаш да кажеш?

— Прихванахме комюнике от посолството им в Анкара. Били са по дирите ти заради операцията в Истанбул. Опитваме се да разберем как и колко знаят.

— Какво? Откъде могат да знаят кой е убил техния човек в Истанбул? Не съм оставил никакви следи след себе си, Хорт. Влязох и излязох като призрак.

— Оставил си пет трупа след себе си. Призраците не правят така.

— Щяха да бъдат четири…

— … Ирански трупа. Мъртъв агент на ФСБ е съвсем друг проблем.

— Това пак не показва как някой е разбрал, че съм бил точно аз.

— Както казах, това се опитваме да разберем.

— Кои бяха тези хора в «Четири сезона»? Не бяха от ФСБ. Не бяха толкова добри.

— Били са от руска мафия, действаща в Бруклин. Изпълняват поръчки на ФСБ.

Бен се замисли. Казаното от Хорт не бе невъзможно. Но…

— Виж — рече Хорт, — мога да направя така, че да оставят брат ти на мира. Имам нужда от гаранцията ти — и лично ще те държа отговорен — че няма други копия от «Обсидиан», че никой не може да използва това чудо, че брат ти ще забрави изобщо за случилото се и никога няма да каже нито дума на някого. Ако ми гарантираш, мога да раздвижа връзките си в Агенцията по национална сигурност и да се погрижа да свалят радарите си от него завинаги.

Бен се замисли. В интерес на истината, точно на това се беше надявал. Точно това се канеше и той да предложи. Така всичко щеше да се реши. Да даде на Хорт резервното копие, да каже на Алекс да си държи устата затворена. В крайна сметка той вече не беше анонимна мишена за тях. Брат му беше техен човек и можеше да гарантира за него.

Помисли си какво би казала Сара за това. Вероятно щеше да спомене нещо от сорта на това колко удобно е да не си от обикновените хора, да имаш роднини в партията или политбюро.

Ами Сара? Преследваха ли я още? Можеше ли Хорт да ги отзове?

— А момичето? — попита той. — Сара Хосейни, адвокатката. Тя част от операцията ли е?

— И тя е работила по патента — отвърна Хорт. — В сравнение с брат ти е от третостепенно значение, но, да, особено сега представлява реална опасност.

— Не можеш ли да я отървеш от куката?

Той се разсмя.

— За магьосник ли ме мислиш? Тя дори не се казва Сара. Името ѝ е Шахайе. Шахайе Хосейни. Искаш да отида в Агенцията по сигурността и да им кажа да не се притесняват от жена на име Шахайе Хосейни, която знае всичко за «Обсидиан»?

— Искаш да кажеш, че ще я убием заради името ѝ?

— Беше заплаха за сигурността, Бен.

Бен усети как нещо го сви в гърдите.

— Какво значи «беше»?

— Прибрахме я сутринта пред апартамента ѝ.

Бен сведе очи към масата, за да не види Хорт погледа му. Опитваше се да мисли. Прибрахме я. Това означаваше, че е още жива, нали? Ако я бяха очистили, ако вече беше мъртва, Хорт щеше да го каже. Щеше да каже: Няма я вече.

Боже, какво ли ѝ причиняваха, за да я накарат да проговори? Можеше да си представи. И знаеше какво щяха да направят, когато свършат.

През ума му пробягваха накъсани мисли.

Не, той е свестен.

Добре тогава. По-късно.

НЕ, ТОЙ НЕ Е СВЕСТЕН И ТИ МНОГО ДОБРЕ ГО ЗНАЕШ.

Притисна юмруци към слепоочията си. Мисли. Мисли.

Но единствената му мисъл беше, че бе дошъл да помогне на Алекс, а вместо това…

Не. Нямаше да се повтори отново. Нямаше да позволи да се повтори отново.

Погледна към Хорт.

— Какво ще правите с нея?

Хорт махна с ръка.

— Забрави за това.